Анди Рурк, басистът на групата The Smiths, почина на 59-годишна възраст след борба с рака.
Смъртта на Рурк беше обявена от неговия дългогодишен приятел и бивш колега в групата, Джони Мар. „С голяма тъга обявяваме смъртта на Анди Рурк след продължителна битка с рак на панкреаса“, написа Мар. „Анди ще бъде запомнен като добра и прекрасна душа от тези, които го познаваха, и като изключително талантлив музикант от феновете на музиката. Молим за уединение по този тъжен момент.“
Рурк среща Мар за първи път на 11-годишна възраст, докато живее в Манчестър. Като тийнейджъри те често свирят заедно и създават няколко групи, като Рурк постепенно започна да свири на бас китара. През 1982 година, след като Мар и Мориси създадоха своя собствена група, поканиха Анди Рурк да се присъедини като басист. Групата, която се допълваше от барабаниста Майк Джойс, стана известна като The Smiths.
През цялата кариера на The Smiths, басът на Рурк се оказа неразделна част от тяхната звукова идентичност. Неговите мелодични бас линии често служеха като контрапункт към сложната китарна работа на Мар, създавайки богати звукови платна. Свиренето на Рурк показваше как техническо майсторство, така и дълбоко разбиране на емоционалните нюанси на музиката, допринасят за вътрешността и интроспективния стил на The Smiths. Описвайки приноса на Рурк за емблематичния албум на групата The Queen is Dead, Мар каза, че свири нещо, което „никой друг басист не може да повтори“.
След разпадането на The Smiths, Рурк допринесе за албумите на Шиниъд О’Конър (I Do Not Want What I Haven’t Got), Pretenders (Last of the Independents) и Иън Браун от The Stone Roses (The World Is Yours). Той също се появи в няколко от соловите записи на Мориси.
През 2000-те години Рурк създаде супергрупа наречена Freebass, заедно с колегите басисти Питър Хук (от Joy Division и New Order) и Гари „Мани“ Маунфийлд (от The Stone Roses) и певеца Гари Бригс. Той също свири в групата D.A.R.K. с певицата на The Cranberries, Долорес О’Риърдън.
