Soundtrack.bg

„Къде си, Аляска“ и защо да те намерим

Прочитайки Джон Грийн и young adult литература, не бързайте да затваряте страницата с обяснението, че не сте тийнейджъри. Макар че авторът пише предимно истории за хора в пубертета, сюжетите му разглеждат далеч по-сериозни житейски ситуации – като например за това, че можеш да си ученик и да си болен от неизлечима форма на рак, както е в един от най-известните му романи “Вината в нашите звезди”.

“Къде си, Аляска” е друга популярна творба на Джон Грийн, която неотдавна оживя на малкия екран, благодарение на Hulu. В 8 епизода, които почти стриктно следват книгата, се разглеждат историите на четирима гимназисти, като се акцентира на Аляска Йънг – момиче, описано с думите: “ако хората бяха дъжд, аз просто ръмях, а тя беше ураган”.

Преди да попитаме къде е Аляска, трябва да отговорим на въпроса коя е тя. Ще бъдем кратки, за да не ви разваляме удоволствието от романа и/или сериала. Аляска е тийнейджър с необикновено име и (не)обикновена история. Изключително умна, тя учи със стипендия в престижно частно училище. Обожава да чете и има своя библиотека на живота. В същото време пие евтино вино и пуши цигара след цигара – но не за да им се наслаждава, а за да умре по-бързо.

“Къде си, Аляска” представя една по-различна гледна точка, бягайки от клишето за умните деца и бунтарите. Невинаги умните деца са скучните съученици и невинаги бунтарите се справят зле в училище. Интелектът може да върви ръка за ръка с неподчинението и двете определено не са взаимно изключващи се.

Историите на Джон Грийн не са сладникави и не са за гадни момичета, тийнейджърски драми или спортни състезания. В романите му няма да прочетете нищо за секси куотърбека на гимназията или за ученичката с къси поли и надменно поведение. Авторът навлиза дълбоко в психологическия свят на учениците, които, също като възрастните, могат да бъдат измъчвани от сериозни проблеми, за които не се отнасят определения като “детски глупости”.

Да, в “Къде си, Аляска” ще видите тийнейджъри, които се крият, за да пушат; които си правят номера един на друг, но и които са по-интелигентни от повечето хора, които познавате, а за съжаление – и по-обременени психически. Защото човек не си избира възрастта, в която животът ще му покаже суровата си страна. И понякога годините за това могат да бъдат болезнено малко.

През цялото време Аляска търси себе си, но така и не успява да се намери. Как ще се измъкне от този лабиринт на страданието? Философски въпрос, на който така и не получава отговор. Или може би получава, но изходът не е положителен.

Джон Грийн не се страхува да пише за детската смъртност. Навлиза в теми, за които никой не иска да говори. И го прави умело, задълбочено, но все пак по начин, който няма как да не те стегне за гърлото.

За по-малко от година Аляска Йънг печели любовта на Майлс Холтър. Любов, по детски наивна, но същевременно зряла. Дали просто се увлича по красивата си и интересна съученичка, или наистина се влюбва, всеки читател или зрител сам може да прецени за себе си. А и какво е любовта, в крайна сметка? Можем ли да ѝ дадем ясна дефиниция, или чисто и просто я тълкуваме според собствените си усещания?

Докато търсим Аляска, можем да потърсим и себе си. Да се запитаме има ли изход от лабиринта на страданието, да признаем пред себе си има ли събития, за които носим вина, макар и косвена и да се опитаме да избягаме от болката, която всички спомени носят със себе си. И все пак: как да се измъкнем от този лабиринт на страданието? Фатален ли е единственият изход и има ли цена за него, която не е толкова болезнено висока?