По случай един от най-светлите и почитани общобългарски празници – 24-и май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на 21-и май зала 1 на Националния дворец на културата ще се проведе епичният и фееричен спектакъл „България – Земя благословена“ с режисьор Борис Радев. По този повод разговаряме с Параскева Джукелова, която е възприела спектакъла като ценен в личен план.
Какво да очакват зрителите от концерт-спектакъла „България – Земя благословена“ на 21 май в Зала 1 на Националния дворец на културата?
Хората трябва да очакват нещо красиво, свързано с историята на България, с нещата, заради които се гордеем, че сме българи. Концерт-спектакълът „България – Земя благословена“ е един микс от различни изкуства, които са събрани в него. Това не е просто театрален спектакъл, концерт или танцово представление. Той е истински микс от много талантливи артисти от различни области на изкуството – само художници нямаме, може би (смее се), макар че имаме картини, които преминават на екрана. Мисля, че България има нужда от такива спектакли, които да повдигат малко нашия дух. Това не е представление, което се занимава с кривиците ни, а с нещата, с които бихме искали да се гордеем, и за които понякога забравяме.
Спектакълът е съставен от няколко части, в които има изпълнения на уникалните танцьори от Балет „Арабеск“, една вокална група изпълнява песни на църковно-славянски, както и народни песни. Разбира се, танцьорите от Ансамбъл „Българе“ също са важна част от спектакъла. В него са включени и група познати актьори от Народния театър, водени от Стоян Алексиев и Георгиев Мамалев.
Различните части въздействат по различен начин, защото са засегнати, както траките, като наши предшественици, създаването на българската азбука, много красиви образци на българската поезия се появяват. Това бих нарекла „поетичен jam session”. Нещо, което до момента не се е появявало на сцена. Аз като актриса и почитател на поезията бих искала това да продължи още повече, защото всички си четем стихове понякога, но, когато са изпълнени в диалог въздействат много силно. На финала зрителите ще докоснат до откъси от „Суматоха“ на Радичков, където спектакълът придобива комедийно-сатиричен отенък във връзка с това какъв е „българският характер“. По реакциите на хората, които гледаха първото представление пред Народния театър, мисля че се получи нещо много вълнуващо и интересно.
С какво усещане и чувство искате да останат хората, напускайки зала 1 на Националния дворец на културата на 21 май?
Усещането, когато гледаш нещо качествено винаги е усещане за лекота, усещане за смисъл, за принадлежност и това е най-важното в този спектакъл – усещането да си щастлив и горд от това, че си роден по тези земи и това, че си наследник на уникални постижения на световната цивилизация.
Има ли риск всички тези постижения, за които говорим – стиховете на Стефан Цанев, българската народна музика, „Вселената“ Йордан Радичков да бъдат изтласкани в ъгъла и постепенно забравени?
Точно затова, мисля си, този спектакъл припомня неща, които ние всички знаем, макар че, както върви образованието и културата ни, някои хора може въобще да не са чували за тези неща. Това вече е тъжно. Не е излишно обаче, дори, когато знаем нещо, да си го припомним и то по красив начин. Поднесено с лекото, без удряне в гърдите, а да си припомним кои сме. Да сме наясно кои сме, за да можем да се борим за повдигането на нашия дух като нация.
Възможно ли е подобен спектакъл като концепция да има допълваща функция към образованието и опознаването на нас самите?
Със сигурност би могъл да помогне на учащи се, а и на вече забравили какво са учили хора. Концерт-спектакълът „България – Земя благословена“ би бил интересен и за чужденци, защото става въпрос за изключително важни постижения като създаването на кирилицата, глаголицата, постиженията на нашите тракийски творци, поетичните ни върхове и дори върховете в театралната драматургия, какъвто е Радичков.
Всеки подобен проект има своите предизвикателства за един актьор. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас по време на създаването на концерт-спектакъла „България – Земя благословена“?
Най-голямото предизвикателство беше, че трябва да премина от „възвишеното“, т.е. поезията и споделянето на лирически текстове и да се превърна в герой на Радичков, при това, поемайки текста на една по принцип мъжка роля. Тази промяна и въобще предизвикателството да вляза в компанията на доказани комедийни актьори, при положение че аз не се имам за човек, който владее „смешното“, беше за мен леко плашещо. Нашият режисьор Борис Радев ми се довери и аз съм единствената жена, която участва в тази Радичкова суматоха. Моят персонаж по принцип не съществува. Колегите също страшно ми помогнаха и смятам, че се получи много интересно.
Бори ли се този спектакъл едновременно с непознаването на историята ни и достиженията на българското изкуство, но с патриотарщината, която е по-скоро експресивна, отколкото обърната към собственото опознаване?
Мисля, че точно това е хубавото в този спектакъл. Той не е плакатен, а залага на емоцията, която във всеки оставя съответния танц или изпълнението на някой много известен стил. Емоцията всъщност е силата на изкуството и това ни прави, аз поне вярвам, че изкуството ни прави по-съпричастни един към друг. То ни сплотява, защото, когато 200 или 2000 души в една зала изпитат едно и също нещо или поне близка емоция, то това ги сближава. Това създава общност.
Купи билет за събитието >> ТУК
