Soundtrack.bg

Емоциите, които правят един филм успех или провал

На пръв поглед филмите The Godfather, The Sixth Sense and Little Miss Sunshine имат малко общо. Но въпреки че тези филми принадлежат към различни жанрове и имат много различни сюжети, те имат една и съща „емоционална дъга“ – пътуване към ниското и високото, разказва в чудесен свой материал за това какво прави филмите добри BBC.

Използвайки изкуствен интелект учени са анализира над 6 000 сценария на филми от 80 години и открили, че всички филм попада в шест емоционални дъги. За този анализ сме писали и преди в Soundtrack.bg.

Ще ви припомни обаче, че 6-те дъги са:

– „човек в дупка“ – постоянно равномерно движение и развитие на емоционалния заряд до кулминацията – истории от бедност към богатство – от ниското към върха – това са филми като „Изкуплението Шоушенк“

– Непрекъснато и равномерно движение към краха и тоталното падение  – от върха към ниското – филми като „Ромео и Жулиета“

– Възход след рязко падение филми като „Кръстникът“

– Падение след рязък възход  – като гръцкият мит за Икар

– Възход-падение-възход – повечето приказки като тази за Пепеляшка

– Падение-възход-падение – митът за Едип

Сега обаче от BBC са успели да анализират каква е корелацията между различния архетип филм и спечелването на престижни награди като „Оскар“ и доброто представяне в боксофиса.

Трагичните филми, които са били анализирани, са спечелели средно 2,14 Оскара на филм. Например, политическият трилър „Вечният градинар“  бе номиниран за четири Оскар, спечелвайки най-добрата поддържаща актриса за Рейчъл Уейз през 2006 г. Сюжетът разказва историята на британски дипломат в Кения, които се опитва да разкрие мистерията зад смъртта на съпругата му. Лентата следва емоционалната дъга „от върха към ниското“. И докато този тип филми са често широко ценени от критиците – те не могат да накарат обикновените хора да излязат и да ги гледат.

DF-25953 – L-R: Joe Mazzello (John Deacon), Ben Hardy (Roger Taylor), Rami Malek (Freddie Mercury), and Gwilym Lee (Brian May) star in Twentieth Century Fox’s BOHEMIAN RHAPSODY. Photo Credit: Alex Bailey.

Такъв пример е филмът за Лорънс Арабски, един от най-критично аплодираните филми на всички времена, който получи седем Оскара през 1963 г., включително за най-добър филм. Първоначално обаче той се провали в бокс офиса, достигайки близо 6 млн. долара, в сравнение с бюджет от $ 15 млн. Друг пример е филмът „Момиче“, който донесе на Анджелина Джоли „Оскар“ за поддържаща роля през 2000 г., но не успя направи добри финансови резултати.

Когато става дума за финансов успех най-добре се представят филмите тип „човек в дупка“ – емоционално падане, последвано от покачване, което издига на върха, независимо от жанра или производствения бюджет.

Ако филмите „човек в дупка“ са най-печеливши, трябва ли развлекателната индустрия просто да прави само такива?

Отговорът вероятно не е по няколко причини.

Докато тези филми правят най-много пари, изследователите са открили, че правилната комбинация от жанр и бюджет може да доведе до финансово успешен филм с всякаква емоционална форма.

Например дъгата „падение след рязък възход“  – като гръцкият мит за Икар, е полезен за нискобюджетни филми, като семейната драма. Ако обаче искате да заснемете финансово успешна трагедия, то ще ви помогне, ако е епична, с голям бюджет от над $ 100 млн.

Супергеройните филми са идеален пример за това.

В този жанр архетипът „човек в дупка“ се превръща във вторият най-печеливш след епичните трагедии. Трагедиите за супергерой обаче все пак привличат по-големи от средните бюджети – 186 млн. долара средно и са донесли средни приходи от 310.5 млн. долара. Поглеждайки всички филми на Батман, можете да видите най-добрите – епичните трагедии Dark Knight.

В същото време фантастиките, мистериите и трилърите тип „от върха към ниското“ не са склонни да се справят добре в боксофиса. Пример за това е всъщност добрият филм „Облакът Атлас“, който влезе в бокс офис през 2012 г., като направи $ 27 млн. в САЩ срещу бюджет от около $ 128.5 млн.

За щастие или не – от Холивуд все още не използват тези архетипи при избора си на филми. Определянето за това кои филми получават зелена светлина се основава основно на интуицията и опита на сравнително малка група от продуценти. Скоро обаче това ще е на път да е промени и филми ще започнат да се правят като всяко друго нещо в живота – чрез уравнения и алгоритми, които ще предсказват техния финансов и критически успех.