Soundtrack.bg

Учените твърдят, че слушането на класическа музика ни прави по-умни

Множество научни изследвания през годините са показали, че слушането на класическа музика може да подобри слуха ви, пространствените умения за разсъждение и дори цялостния ви интелект и способност за реакция. Но има ли някаква истина в т.нар. „ефект на Моцарт“? Вярно ли е, че слушането на класическа музика ни прави по-умни?

Какво е „ефектът на Моцарт“ и как би могъл да се прояви?

„Ефектът на Моцарт“ е за пръв път споменат през 1993 г. от учените от Калифорнийския университет, които помолили група хора да слушат соната на Моцарт за две пиана (K448) в продължение на 10 минути, а друга група доброволци били поставени в условия на пълна тишина или слушали успокояващи музикални записи, които би трябвало да ги релаксират и да понижат кръвното налягане на всеки слушател.

Проучването установило, че доброволците, които слушали Моцарт, са показали значително увеличени умения за пространствено мислене за период от най-малко 10-15 минути. Този извод, който бил потвърден и от други изследвания довел до създаването на детски ясли в Съединените щати, в които учителите започнали да пускат класическа музика на децата. В американския щат Джорджия дори започнали да раздават на родителите на новородените деца безплатни музикални дискове с класическа музика при изписването на майката и детето от болницата. Тази кампания започнала съвсем скоро след излизането на изследването.

Същото изследване изследвало дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка, давайки на група от 3-4-годишни деца уроци по пиано в продължение на шест месеца. В края на обучението, тяхното изпълнение в тест за пространствено-времеви разсъждения било с 30% по-добро от това на деца от подобна възраст, на които били давани компютърни уроци в продължение на шест месеца или не са имали никакво специално обучение.

Повишените пространствено-времеви способности на малките деца са продължили 24 часа, за разлика от първоначалния експеримент, базиран на Моцарт, чиито резултати са продължили само 15 минути.

Според проучването, този резултат се дължи на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на класически музика

По-късно е извършен отделен тест върху група плъхове, които били изложени на соната на Моцарт за две пиана и минималистична музика от Филип Глас, преди да бъдат тествани за способността им да намират пътя си през лабиринт.

Плъховете, които било „облъчвани“ с музиката на Моцарт отново се справили с лабиринтния тест значително по-бързо и с по-малко грешки от групата, която слушала Филип Глас, което предполага, че това може да е свързано с музикалната сложност на композициите на Моцарт, която има положително въздействие върху пространственото мислене на хората, а според практическите изследвания, и на животните.

Все още съществуват множество дискусии по темата

Според някои учени резултатите от проучването са се оказали противоречиви и недостатъчно категорични. Повечето критики към констатациите твърдят, че „ефектът на Моцарт“ се дължи на „възбудително удоволствие“ или с други думи, подобрените пространствени разсъждения на субектите са се дължали основно на удоволствието и на оценяването на музиката, а не на мистериозния ефект, който класическата музика може да има върху мозъка, неговото развитие и подобрени умения.

„Тези, които слушаха класическа музика – Моцарт или друг композитор, постигнаха по-добри резултати от групата, която беше поставена в условия на тишина. Но ние вече знаем, че хората се представят по-добре, ако върху тях е оказвана известна стимулация “ – казва Якоб Пиешинг – ученият, който ръководил проучването.

„Препоръчвам на всички да слушат Моцарт, но това няма несъмнено да подобри когнитивните способности, както се надяват някои хора“ добавя той.

Самите учени предполага, че, когато основната дейност на даден човек е слушане на музика, то тогава се активират областите на мозъка, които се отнасят до пространственото разсъждение, т.е. в този случай резултатът може да бъде по-точно наричан по-общо „музикален ефект“.

Дискусиите по отношение на влиянието на музиката върху човешкия мозък могат да бъдат безкрайни и вероятно никога няма да бъдем напълно убедени как и защо различни стилове влияят върху мозъка ни и дали изобщо го правят. Възможно е подсъзнателно да сме склонни да вярваме в магическата сила на класическата музика, имайки предвид огромното естетическо удоволствие, което изпитваме, слушайки я. Дори слушането на Моцарт или друг класически композитор да не ви направи по-умни, отколкото сте, то със сигурност ще окаже цялостно положително влияние върху вас.