Soundtrack.bg
кавър

Кавър версиите, които засенчиха оригиналите си

Кавър версиите не са нещо необичайно или ново в музиката. През 40-те и 50-те години на миналия век много песни са издавани в различни варианти в изпълнение на певците на деня. Така всеки от тях е имал възможност да предаде своето индивидуално отношение и да спечели публиката със своята интерпретация.

Кавъри понякога се издават, за да съживят популярността на песента сред по-младите слушатели, ако оригиналът е бил позабравен през годините.

Съществуват кавъри, които не се различават от първообраза си в нищо, освен в това, че имат друг изпълнител. Съществуват и такива, при които двете версии не са огледални образи, а могат да се сравнят с отражения във водна повърхност, набраздена от вятъра. Понакога те умело и елегантно преплитат характеристиките на несъвместими на пръв поглед стилове.

Интерес за феновете представляват цели албуми с кавъри на определена група, изпълнени от нейни колеги в знак на признание. Интерес за още по-големите фенове представляват компилации и радио-канали, посветени на една-единствена песен. Да, точно така – по Accuradio например можете да слушате по 24 часа в денонощието различни версии на вечната „The Girl from Ipanema“ – една от най-записваните песни в историята. И има хора, на които това не им омръзва!

Някои кавъри са такива, че могат да ни накарат да намразим и най-любимото си парче и ни се иска да ги забравим по-бързо. Има, разбира се, и такива, които не посрамват оригинала.

Има и много случаи, в които кавърите стават много по-известни от оригиналните версии. Понякога с удоволствие си припяваме, без да подозираме, че това е не оригинална песен, а кавър версия. Ето някои от най-интересните примери.

 

1956 Elvis Presley “Blue Suede Shoes”

 

„Blue Suede Shoes“ е стандарт в рокендрола. Написана и записана за пръв път от Карл Пъркинс през 1955, тя съчетава елементи от блус, кънтри и поп музиката по това време и е смятана за един от първите примери за рокабили. Оригиналната версия на Пъркинс е в класацията за най-продавани сингли цели 16 седмици, 2 от тях – на второ място! В началото на следващата година той претърпява тежък автомобилен инцидент и неговият колега и приятел Елвис Пресли записва своя версия на песента, за да му помогне. Китаристът Скоти Мур си спомня:

„Елвис не мислеше по това време, че ще спечели пари за Карл, той го направи в знак на почит. Разбира се, Карл се радваше, че го е направил. Това наистина помогна, когато неговият запис започна да слиза в класациите.“

Песента става един от най-известните хитове на Елвис, но макар и много по-популярна, неговата версия не успява да повтори пазарния успех на оригинала.

 

1963 The Beatles „Twist and Shout“

„Twist and Shout“ е записана за първи път през 1961 от детройтската вокална група The Top Notes. През следващата година песента влиза в класациите в изпълнение на The Isley Brothers. Оттогава е имала много кавър версии, най-известната от които си остава тази на The Beatles, изпята от Джон Ленън. Включена в първия им албум „Please Please Me“, тя е била последната, която групата записва след интензивна сесия в студиото. През студения февруари на 1963 Ленън е настинал и по време на записите пие топло мляко и смуче билкови бонбони, за да успокои болното си гърло. Кашлицата му се чува в албума, както и пресипналия му глас, но въпреки това той създава едно незабравимо вокално изпълнение.

 

1967 Aretha Franklin „Respect“

„Respect“ е написана и записана първо от Отис Рединг през 1965, но става хит две години по-късно в изпълнение на незабравимата Арета Франклин.
Музиката в двете версии значително се различава и чрез няколко промени в текста, историите, разказвани от песните, стават различни. Оригиналът е призив от отчаян влюбен, който е готов на всичко за любимата си, а в замяна иска само уважение. Версията на Франклин обаче е декларация от силна, уверена жена, която изисква своето „уважение“. Кавърът се превръща в знаме на феминисткото движение и е смятан за един от най-добрите образци на R&B ерата. Той носи на изпълнителката си две награди Грами през 1968 и влиза в Залата на Славата на Грами през 1987. През 2002 Библиотеката на конгреса на САЩ включва песента в почетния Национален регистър. Списание Rolling Stone я поставя на пето място в класацията на 500-те Най-велики песни на всички времена, включена е и в списъка „Песните на века“ на американската звукозаписна индустрия.

 

1968 Jimi Hendrix „All Along the Watchtower“

Автор и първи изпълнител на „All Along the Watchtower“ е Боб Дилън. Тя се появява в албума му от 1967 „John Wesley Harding“, има я в почти всички компилации с негови хитове и е изпълнявана от него наживо повече от всяка друга от песните му. Джими Хендрикс издава своята версия само шест месеца по-късно и тя става един от синглите му с най-добра позиция в класациите. Rolling Stone я поставя на 48-мо място в класацията на 500-те Най-велики песни на всички времена.
Ето как Дилън описва реакцията си, когато чува кавъра:

„Бях изумен, наистина. Той имаше такъв талант, че можеше да намери определени неща в песента и да ги развие по своя енергичен начин. Той откри неща, които други хора не биха си помислили, че са там.“

Всъщност Дилън харесва версията на Хендрикс много повече и започва да изпълнява песента по неговия начин. Той казва: „… когато я пея, винаги чувствам, че това е трибют към Джими …“

 

1970 Santana Black Magic Woman“

„Black Magic Woman“ излиза за първи път през 1968 в изпълнение на Fleetwood Mac. Кавърът на Santana от 1970 смесва песента с инструментала на Gábor Szabó Gypsy Queen в коктейл от джаз, унгарски фолк и латино ритми. Песента се превръща в един от най-големите им хитове, като достига четвърто място в Billboard Hot 100 през януари 1971 година.

 

1981 Soft Cell „Tainted Love“

„Tainted Love“ е изпята за първи път от Глория Джоунс през 1964. Тя претърпява търговски неуспех и не успява да влезе в класациите нито на Острова, нито отвъд океана. Марк Алмънд от Soft Cell я чува петнайстина години по-късно и се влюбва в нея. Soft Cell започват да я изпълняват по концертите си, а малко по-късно я записват. Алмънд я изпява на един дъх и още първият вариант на записа става перфектен. Кавърът е по-бавен от оригинала и е транспониран към по-ниския глас на Алмънд. Оригиналните китари, бас, барабани и духови инструменти са заменени от синтезатори и дръм-машини. Песента излиза през 1981 и бързо се изкачва до №1 в британската класация за сингли. До 2017 година от нея в света има продадени 1,35 милиона копия. Тя се е превърнала в популярен поп-културен обект и мотиви от нея се използват и досега от най-нашумелите звезди като Риана. Играе главна роля в саундтрака на Pyrates от 1991 в изпълнение на Кевин Бейкън и Брус Пейн. Спайк Джоунс я използва в емблематична реклама на Levi’s, която снима през 1997. През 2001 Мерилин Менсън правят кавър на кавъра на Soft Cell и той става най-големия им хит във Великобритания и в цяла Европа.

 

1982 Joan Jett & The Blackhearts „I Love Rock ‘n’ Roll“

Много хора нямат представа коя е Джоун Джет и незадължително споделят любовта и към рокендрола, но и пригласят с пълно гърло по радиото или в дискотеката на припева „I Love Rock ‘n’ Roll“. Песента е изпълнена и издадена оригинално от The Arrows през 1971, а автор е техният китарист и вокалист Алан Мерил. Той казва, че е написал пресента „на коляно” като светкавичен отговор на „It’s Only Rock ‘n’ Roll (But I Like It)“ на Rolling Stones. Джоун Джет вижда концертно изпълнение на песента, харесва я и я записва през 1976 със Стив Джоунс и Пол Кук от Sex Pistols. В началото на 80-те я презаписва с групата си The Blackhearts. Тази версия остава на първо място в U.S. Billboard Hot 100 в продължение на седем седмици. Сингълът става платинен с повече от два милиона продадени копия. През 2016 влиза в Залата на Славата на Грами.

 

1983 Cyndi Lauper „Girls Just Want to Have Fun“

Оригиналната версия на „Girls Just Want to Have Fun“ е записана през 1979. В нея авторът Робърт Хазард споделя от гледната точка на един мъж какво според него искат жените. Известният кавър на Синди Лоупър излиза през 1983 като част от нейния дебютен солов албум „She’s So Unusual“. Той представлява осемдесетарски синтезаторен химн на еманципираната жена, която иска да получава от живота всичко наравно с мъжете. В книгата си „She’s a Rebel: История на жените в рока“ (2002) Gillian G. Gaar описва сингъла и видеото към него като „силно феминистко изявление“, „химн на женската солидарност“ и „игрива лудория, която празнува женското приятелство“.

 

1986 Kim Wilde „You Keep Me Hangin’ On“

„You Keep Me Hangin’ On“ става хит №1 на Billboard Hot 100 в изпълнение на The Supremes през 1966. След една година рок групата Vanilla Fudge записва кавър, който влиза в Топ 10. 20 години по-късно, когато песента е вече позабравена, Ким Уайлд ѝ вдъхва нов живот, като изменя традиционното мотаунско звучене в енергично електронно диско. Това става най-големия хит в кариерата ѝ, който има запазено място както в класациите, така и в сърцата на феновете.

 

1992 Whitney Houston „I Will Always Love You“

Обожавана от едни и страстно мразена от други, „I Will Always Love You“ се превръща в световен хит в изпълнението на Уитни Хюстън. Песента е написана от Доли Партън като сбогуване с нейния партньор и ментор Портър Уагънър при започване на соловата и кариера. Кънтри версията излиза през 1974 и отбелязва търговски успех, като се изкачва два пъти до челото на класацията Billboard Hot Country Songs. Това обаче е почти нищо в сравнение с интерпретацията на Уитни. Тя е записана през 1992 за филма „Бодигард“ и остава 14 седмици на първо място в Billboard Hot 100, което я прави един от най-продаваните сингли за всички времена. Куриозното е, че тя е включена във филма случайно. Първоначално за него е била избрана песента „What Becomes of the Brokenhearted“ на Jimmy Ruffin, но се оказало, че тя ще бъде използвана за филма „Пържени зелени домати“. Тогава Кевин Костнър предлага „I Will Always Love You“. Звукозаписната компания я смята за неподходяща и се съгласява доста неохотно само защото Хюстън и Костнър настояват. Оказва се, че са взели правилното решение.

 

1995 Björk „It’s Oh So Quiet“

„It’s Oh So Quiet“ е песен на американската певица Бети Хътън, издадена през 1951. Тя на свой ред е базирана на немската „Und jetzt ist es still“от 1948 и френската версия „Tout est tranquille“ от 1949. През 1995 Бьорк прави своя кавър, който си остава и до днес най-големия ѝ хит с 15 седмици в UK Singles Chart, макар и не най-обичан от феновете. За световния му успех безспорно допринася и видеото, режисирано от Спайк Джоунс в стил бродуейски мюзикъл от 60-те. То получава шест номинации за наградите на MTV и една за Грами.

 

1996 Fugees Killing Me Softly with His Song

„Killing Me Softly with His Song“ е записана за първи път от певицата и неин съавтор Лори Либерман през 1971. През 1973 песента става хит №1 в САЩ и Канада в интерпретация на Робърта Флак. Много изпълнители оттогава ѝ правят кавър, но най-известният е този на Fugees от 1996, който печели Грами за R&B изпълнение. Сингълът е толкова успешен, че лейбълът спира доставките му до магазините, докато все още е в топ 20, така че да може да се обърне внимание на следващия сингъл на групата „Ready or Not“. Задвижван от успеха на Fugees, записът на Роберта Флак е ремиксиран, като вокалите са обогатени и тази версия също влиза в класациите. През 2008 „Killing Me Softly“ е класирана от VH1 на 25-то място в списъка на 100-те най-велики хип-хоп песни и номер 44 в списъка на 100-те най-велики песни на 90-те.

 

1997 Natalie Imbruglia „Torn“

За първи път песента е записана на датски език под името „Brændt“ от певицата Lis Sørensen през 1993. Две години по-късно кавър на английски записва алтернативната рок група Ednaswap от Л. А., а през 1996 – още една дама със скандинавски корени – Trine Rein. Най-известният вариант на песента обаче е този на Натали Имбрулия от 1997. Включен в дебютния албум на австралийката, той се превръща в нейна визитка. Получава номинация за Грами за най-добро женско вокално изпълнение, но отстъпва наградата на вездесъщата „My Heart Will Go On“ на Селин Дион. Изпълнението на Имбрулия става най-пусканата песен в САЩ за 1998 и до края на 90-те, а в Австралия – за всички времена!

 

2002 Johnny Cash „Hurt“

„Hurt“ е част от смятания за класика в жанра концептуален втори албум на Nine Inch Nails „The Downward Spiral“ от 1994. Но въпреки че популярността на NIN е дори прекалено голяма по мнението на някои фенове, песента става известна на широката публика с изпълнението на Джони Кеш. Той прави своя кавър през 2002 за 87-мия си студиен албум „American IV: The Man Comes Around“. Видеоклипът към него, показващ кадри от живота на Кеш, режисиран от Марк Романек е определен за най-добър клип за годината от Грами и CMA, както и за най-добро видео за всички времена от NME. До момента кавърът на Кеш е продал над 2 500 000 изтегляния от интернет.

 

2003 No Doubt „It’s My Life“

„It’s My Life“ е песен от едноименния втори албум на английските ню уейв ветерани Talk Talk от 1984. Макар и любим на феновете до ден днешен, оригиналът не отбелязва особен комерсиален успех. През 2003 No Doubt записват кавър за компилацията си „Сингли 1992-2003“. Тяхната версия се задържа 28 седмици в класацията Billboard Hot 100 и получава номинация за Грами. Видеото към песента в стил 30-те години на миналия век показва Гуен Стефани с вид на Джийн Харлоу в ролята на черна вдовица, осъдена на смърт. През 2004 получава пет номинации и награди на годишната церемония на MTV.

ПРОМОЦИИ UPI BEAUTY