По случай един от най-светлите и почитани общобългарски празници – Денят на народните будители, на 3 ноември в зала 1 на Националния дворец на културата ще се проведе епичният и фееричен спектакъл „България – Земя благословена“ с режисьор Борис Радев. По този повод разговаряме с Васил Драганов, която е възприела спектакъла като ценен в личен план.
С какви очаквания могат да дойдат зрителите на концерт-спектакъла „България – Земя благословена“ на 3 ноември в Зала 1 на Националния дворец на културата?
Могат да очакват да ги докоснем в сърцето през българщината, през българските традиции, през българската реч. Спектакълът е един реверанс към нашата вече много бедна държава. За разлика от много политици, които яхват цялата идея за национализма, ние по някакъв начин я използваме, но единствено и само, за да предложим на зрителя българска реч. „България – Земя благословена“ е едно много интересно съчетание. В него има и стихове, и танците на ансамбъл „Българе“ и елементи от „Суматоха“ на Радичков. Много умело успя режисьорът Борис Радев да ги вплете едно в друго и за мен действително се получи нещо много интересно. Едно съчетание на изкуствата – рецитал, песни, танци, драматургия.
Аз мисля, че този спектакъл трябва да гостува по всички сцени и всички празници, които са свързани с нашата мила България.
Какво е посланието, което искате да отправите към публиката, която ще гледа „България – Земя благословена“ на 3 ноември?
За посланието най-добре би било режисьорът да говори, тъй като аз виждам всичко „на парче“. За мен посланието е, че охладняхме много към мястото, в което живеем. Обичаме страната и мразим държавата. Посланието е свързано със силата, която трябва да задържим. Силата, че сме българи, която трябва да изкараме навън. Посланието е дори леко революционно. Против потъпкването на езика ни и мачкането на културата, което виждаме всеки един Божи ден.
Съществува ли риск да забравим историята си?
Забравили сме я! Ние по театрите много хубаво си говорим, като в крайна сметка малко по-чели хора, но, повярвайте ми, сега се върнах от един малък град. Общувах с майка и син – страхотна простотия. Една книга не е отворена, бъркат Вазов с Ботев. Това са такива елементарни грешки и хора. Такова опростяване… Не искам да влизам в политика, но вие самите знаете, че една по-проста нация по-лесно се манипулира.
Могат ли подобни спектакли да имат допълваща класическото образование роля?
Мисля, че всички ученици в България трябва да видят този концерт-спектакъл. Подобен спектакъл има нужда от много яка подкрепа от Министерство на културата. Младите не четат книги. Аз самият имам момиче на 12 години – на мен ми коства страхотно напрежение по 2 часа буквално да я моля, да се чудя какво да ѝ купя, как да я накарам да прочете „Под игото“. Как да ѝ обясня? Просто такова е поколението, че единствено чрез визуални средства – през телефони и компютри, можем да ги накараме да видят за какво става въпрос. Всяко едно училище трябва да види този спектакъл. Можем да го изиграем навсякъде. С концерт-спектакъла „България – Земя благословена“ трябва да се направи едно голямо турне и всички ученици да го гледат. Това би било чудесно за обогатяването на младите хора в България. Така е построено представлението, че няма как да не се обогатя по някакъв начин.
Вас лично промени ли ви по някакъв начин спектакъла?
Обогати ме много. Аз лично участвам в представлението с един монолог от Радичков. Според мен е чест и гордост всеки един българин да работи по текстове на Йордан Радичков. Чак сега открих, за първи път – на 42 години, „Вселената – Радичков“! Много ми напомня на Габриел Гарсия Маркес. Много особено нещо са тези светове – буквално настръхвам! Навлизането в мечтата, хиперболата, във фантастика и пак завръщането – как те кара да мислиш! Изпълняваш този текст и след това в продължение на два часа асоциативно ти идват различни неща. Страхотен! За мен, може би, е най-големият класик.
Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас като актьор в рамките на този проект?
Предизвикателство е да работиш с имената в „България – Земя благословена“. Не бях работил никога с Жоро Мамалев. Предизвикателство е това да му партнираш на сцената. Това е човек с огромен опит. Срещнах с друг много голям актьор – Стоян Алексиев, който пък е коренно различен от Жоро Мамалев. Освен страхотния избор на текст и цялостна идея, режисьорът Борис Радев направи много добро разпределение.
Нека заповядат хората, за да видят за какво говоря. Всичко си е на мястото, както се казва. Спектакълът ще остави у всеки един от зрителите по нещичко – няма начин да не го направи.
