Soundtrack.bg

Как пластмасовите сламки завладяха света?

След дълголетни прикани от природозащитни организации светът се готви да направи голяма крачка, относно пластмасовото замърсяване – да спре да използва сламки за еднократна употреба. Оказва се, че те са един от най-големите замърсители на планетата. Но как се стига до тяхното използване? За възхода и падението на бича, наречен пластмасови сламки разказва National Geographic.

В началото на юли Сиатъл стана най-големият град в САЩ, който категорично забрани пластмасовите сламки. Очаква се той далеч да не е единственият и до няколко години сламките такива, каквито ги познаваме, да останат в историята. Макдоналдс наскоро обяви, че ще забрани пластмасови сламки в своите ресторанти във Великобритания и Ирландия. Bon Appétit Management, компания за хранителни услуги с над 1000 обекта в САЩ, обяви през май миналата година, че ще премахне пластмасовите сламки. Alaska Airlines пък ще бъде една от първите авиокомпании, които ще премахнат пластмасовите сламки и бъркачки.

Всички тез стъпки бяха предприети след като учени и природозащитници алармираха за убийствения ефект на сламките, върху природата. Този продукт, който е абсолютна глезотия за хората и без който съвсем спокойно можем да живеем, унищожава планетата ни. Оказва се, че само в САЩ се използват невероятните 500 млн. сламки всеки ден, а едно проучване установи, че 8.3 милиарда сламки ежегодно замърсяват плажовете и океаните на планетата. Макар сламките да представляват само 0.025% от световното пластмасово замърсяване в Океаните – те се превърнаха в символ на борбата срещу пластмасата поради простата причина, че са нещо почти безсмислено, което може да се определи единствено като прищявка на човечеството. Прищявка, която коства много повече, отколкото дава.

От къде тръгва всичко?

Историята на сламките обаче започва далеч преди модерните времена. Още древните шумери, едно от първите общества, за които е известно, че произвеждат бира преди 5000 години, са използвали дълги тънки тръби, изработени от благородни метали, за да пият течността от буркани, разказва National Geographic.

Американецът Марвин Стоун, производител на хартия за цигари, е първият, който е подал патент за сламка за пиене през 1888 година. Идеята му дошла, докато си пиел ментов сироп, използвайки за сламка стрък от ръж. Така той създава първата хартиена сламка за масово използване. Едва през 30-те години на 20-ти век сламките са придобили способността да се огъват. Гледайки как дъщеря му се мъчи да достигне лесно до млечния си шейк на дъното на чашата със сламка хартия, изобретателят Джоузеф Фридман измисля как да накара сламката да се огъва, без да се чупи. Тогава Фридман патентова своето изобретение и създава Flex-Straw Company, за да прокара своя дизайн. Болниците са първите, които използвали гъвкавите сламки, защото позволяват на пациентите да пият, докато лежат в леглото.

След масовото навлизане на пластмасата след ВСВ пластмасовите сламки бързо стават по-евтини за производство и по-трайни от хартиените. Те лесно биха могли да се използват от ресторантите за бързо хранене, които ги популяризират тотално. През 60-те години на миналия век се създават първите инфраструктури за масово производство на пластмасови сламки. И така пътят на сламките към ежедневието ни, а после към моретата е осигурен – днес се произвеждат и използват милиарди сламки всеки ден и по целия свят.

Тази тенденция обаче скоро трябва да приключи. Предполага се, че сламките ще са първият пластмасов продукт, който ще бъде заличен. Сламките няма да изчезнат, разбира се. Те обаче ще бъдат заменени от такива за многократна употреба, направени от стъкло или метал, както и такива за еднократна, но направени от хартия. Надеждата е след тях да ги последват и всички останали пластмасови продукти за еднократна употреба.