Годината е 2018 – направо в бъдещето, що се отнася до рaждането на електронната музика и нейните основоположници Kraftwerk. Легендарният електронен квартет отбелязва половин век в музиката, а средната възраст на членовете му достойната „около 70-те“. Българската публика може само да се радва на шанса, който имаше този февруари да слуша за втори път групата на живо след концерта им през 2005г.
На концерта Kraftwerk – 3D Concert тази година в зала Универсиада имаше трето поколение фенове на групата! Благодарни сме на организаторите за това, че допускаха безплатно деца с придружител и дадоха шанс на младото поколение да се запознае отблизо с икони в съвременната музика, каквито несъмнено са „хората-машини“ от легендарния електронен проект Kraftwerk.
Като влияние върху съвременната музика Kraftwerk са сравнявани с The Beatles, но смеем да твърдим, че електро-поп звученето, което Kraftwerk прокараха в музиката, успя да им запази почетно място на световната музикална сцена от 70те до днес.
Въпреки, че са абсолютните пионери в електронния жанр, днес Kraftwerk звучат точно толкова завладяващо, колкото са звучали на публиката и преди половин век.
Флориан Шнайдер и Ралф Хутер от Дюселдорф стартират дуета „Организейшън” през 1968г. Музиката им е повлияна от немския авангарден рок, наричан краутрок. През 1970г. дуетът прераства в квартет с името Kraftwerk – в превод от немски думата означава „електроцентрала“. Проектът Kraftwerk започва с експерименти в миксирането на мелодии и ритмични шумове от градската среда.
Музикантите от Kraftwerk се вдъхновяват от енергията на динамото, ритъма на машините и пулса на движението, и пресъздават тяхното звучене чрез ударни инструменти и синтезатори. Велосипеди, аутобани, влакове, радио-вълни и атомни реакции са сред любимите теми, на които Kraftwerk посвещават творчеството си през годините.
Проектът Kraftwerk започва, когато членовете му са още свежи 20-годишни студенти по музика, експериментиращи с живота и изкуството едновременно.
Това е време на младежки ексцентризъм от страна на Флориан и Ралф, разхождащи се навсякъде с микрофони и записващи дори звука от растежа на собствените си бради, в търсене на музикално вдъхновение.
Това е също време на възход за Германия, в което немската авангардна музика се пробужда заедно с индустриалния дизайн, градската среда и модернизиращата се икономика. Моментът съвпада исторически и с известна празнина в немската музикална поп-култура, останала изолирана от влиянието на САЩ и Великобритания след Втората световна война.
Периодът кореспондира и с все по-интелектуално настроената публика, която е в състояние да се революционизира и да преглътне залък с вкуса на Kraftwerk.
Албумът им „Autobanh” (1974) се изкачва на 5 позиция в чарта на US Billboard Top 200. Този успех дава страхотен шанс за финансова независимост на групата от външни продуценти и спонсори за инструменти и апаратура. Електронната музика разчита на техника и студийно оборудване, които имат къс живот и скъпа поддръжка. Но Kraftwerk инвестират приходите, спечелени от „Autobanh” и продължават напред точно както най-добре са си го представяли!
Благодарение на това имаме музика на Kraftwerk такава, каквато е до днес – независима, минималистична, прецизна, пипната отвсякъде …
Стилът на Kraftwerk е футуристичен, концептуален, роботоподобен, експериментиращ със звуци, мелодии и визуални ефекти. Текстовете на песните са един от най-минималистичните Kraftwerk елементи. Те се свеждат до ключови думи и кратки послания. Визуалните ефекти към музиката са по-скоро „ретро“ от гледна точка на съвременната публика, но все така изчистени, схематични и в тон със синтетичното звучене.
Цялостната концепция в проекта Kraftwerk е авторска, освободена от всякаква външна намеса и в този смисъл донякъде самодостатъчна. В екипа на Kraftwerk работят инженери и визуални артисти като Емил Шултц, който е с тях от годините на самото им стилистично изграждане. Като цяло групата е известна с това, че избягва всякаква съвместна работа и изяви с други музикални формации и артисти, извън посветените в проекта Kraftwerk.
Автономността на проекта Kraftwerk е стриктно спазвано условие за съществуването на групата. Независимо от всичко. Дори за великият Дейвид Бауи не се правят изключения.
В средата на 70те години самият Бауи се опитва да привлече Kraftwerk за съвместна работа и им предлага да подгряват концертите от турнето Station to Station (1976).
Средата на седемдесетте Давид Бауи е на самия връх в кариерата си, но и обладан от вътрешно разочарование по отношение на светлото рок бъдеще в музиката. В интервютата си от това време Бауи споделя, че търси нови музикални хоризонти отвъд все по-ограничаващото творческата свобода „рок-клише“, налагано в музикалната индустрия.
Алтернатива на залязващия бунтарки дух в рокендрола от 70те и 80те години е пънк музиката, но Бауи избира нещо по-европейско, по-различно, по-прецизно, по-аналитично и далеч по-артистично, поне в неговите очи.
Дейвид Бауи се обръща към Западна Германия и немските електронни течения в музиката от онова време, и обявява Kraftwerk за една от любимите си групи.
„Звукът като текстура, а не като музика. Концентрирането върху музиката на самия шум ми изглежда като логичен път. Любимата ми група сега е немска и се казва Kraftwerk – те правят музика от различни шумове с цел повишаване на продуктивността. Харесвам тази идея.“ – споделя Бауи за Rolling Stone
Kraftwerk отказват предложението на Бауи да се включат в турнето на Station to Station, следвайки принципите си за автономност както в правенето на музика, така и в концертните изяви. И все пак групата се съгласява композицията им Radio-Activity да открие концертите на Бауи, макар и без тяхното живо участие.
Така великото парче на Kraftwerk става интро на живите изпълнения на Дейвид Бауи и фон на експерименталния 20-минутен филм „Андалуското куче“. В случая, Kraftwerk изместват музиката на Вагнер, която звучи във филмовият оригинал на режисьора Бунюел, създал филма в съавторство със Салвадор Дали през 1929г.
Kling Klang studio
Електронният проект Kraftwerk е известен със своята роботоподобност, самовглъбеност и дистанцираност от живота извън музиката. Групата превръща склад в Дюселдорф в свое седалище, студио и „кула от слонова кост“ и нарича мястото Kling Klang studio. Превръщат го в свое частно студио, където записват изцяло албумите си.
Затворени там в своя самодостатъчен електронен свят от синтезатори, роботи и машини, членовете на групата се отдават на своите експерименти с музиката.
В Kling Klang studio, Kraftwerk изработват сценично и звуково всички свои концертни представления. Kling Klang studio изпълнява също така функцията на бранд, на музикална издателска компания за територията на САЩ и на разпространител на целия мърчандайзинг на групата.
Публикувахте от Kraftwerk в Петък, 21 април 2017 г.
Хората-машини и роботите от Kraftwerk
Критиците започват да наричат музиката на Kraftwerk роботоподобна още преди групата да издаде „The Man-Machine” (1978) и да лансира на сцената своите прословути манекени-роботи.
Легенди се разказват за четиримата механични манекена, изработени по подобие на членовете от квартета Kraftwerk, които биват пренасяни в ковчезо-подобни сандъци за всяка сценична изява на групата от „The Man-Machine” насам. Гледката не веднъж е стряскала служители по летищата, както и журналисти.
На една от пресконференциите на групата страшно ядосала пресата като вместо музикантите журналистите били посрещнати от тените „дубльори“ – роботите-манекени.
Машина на времето
Kraftwerk са виртуозни музикални машини, които обичат да изчисляват, да проектират и да предизвикват времето. Те идват с послание, което не остарява с времето, а по-скоро го оптимизира.
В синтетичния свят на Kraftwerk времето е повече предизвикателство, отколкото неконтролируема величина. Kraftwerk посвещават цели 3 години в проектиране на мобилен и лесно разглобяем мизансцен за турнето на „Computer World“ (1981). Защо? – защото могат и така го усещат. Сторило им се, че предишния set-up бил разпилян и объркан, което водело до хаос и пилеене на ценно време.
Съвсем според стила на групата, свикнали да човъркат техника и да изобретяват всичко сами – от инструменти до студийно оборудване – те направили всичко така, че да спестят време от цялостно сценично комплектоване и същевременно да оптимизират инструментариума си.
В резултат на това, Kraftwerk постигат рекордните 2 часа, в които успяват да вместят построяването на сложен сетинг за нуждите на концертите си. Съответно, цялата тази сценография от инструменти и апаратура се разглобявала лесно и бързо след края на всеки концерт.
Kraftwerk дават на музикалния свят формулата на електронната музика и оставят своя разпознаваем отпечатък върху всички по-сериозни музикални течения на XX век.
Приносът им се измерва с появата на най-стойностните направления и проекти в електронната музика, хип-хопа, програмирането и сeмплирането до днес.
През 2014г. музикалната критика обявява албума Trans Europe Express за един от най-важните постижения в поп-музиката. Това е същият онзи албум, с който през 1977г. Kraftwerk се опитват да се разграничат от асоциации с нацистка Германия. В албума Trans Europe Express групата отразява своята паневропейска идентичност, надхвърляйки културните и географски предели на немските аутобани, за които знаем, че са проектирани и изградени от нацистите през 30те и 40те.
Kraftwerk имат общо 10 студийни албума зад гърба си. Последният им албум Tour de France Soundtrack излиза през 2003г. след дълга, почти 17 годишна тишина от страна на групата. През 2009г. Шнайдер, един от лидерите на Kraftwerk, напуска.
Въпреки това те продължават да концертират, макар и в различен от първоначалния си състав, и да заемат почетното си място на световната музикална сцена, предвождани от Ралф Хутер.
Публикувахте от Kraftwerk в Петък, 21 април 2017 г.
Концертът им в София този февруари беше част от турне, с което групата представя последна 3D интерпретация на едни от най-силните парчета в репертоара си.
Kraftwerk – 3D Concert в зала „Универсиада“ донесе силно зареждащо начало на годината за българските меломани и продължи като с летяща чиния към почитателите си в Атина.
Изводът ни е, че днес Kraftwerk звучат както и вчера – като един истински аудио-визуален мост между поколенията.
Въпреки опасенията и скептицизма на мнозина по отношение акустиката и площта на зала Универсиада, мулти-медийното събитие Kraftwerk – 3D Concert, което се случи там не остави съмнение в българските почитатели кои са истинските музикални машини на времето!
