На 15 януари 2018г. музикалният свят загуби една от ярките си звезди – Долорес О‘Риърдън – певица, композитор, текстописец, вокал и лице на алтернативната рок-група The Cranberries. Ирландката, чиито глас и многостранен талант прекрачиха границите на страната си още с появата си през 90-те, беше любимка на политици и рокаджии, на бунтари и католически светейшества, на алтернативни и класически виртуози в музиката, на хора от Изтока и Запада. Долорес си отиде както мнозина от нейната класа – много преди да изчерпи таланта и сценичната си енергия, оставяйки световната публика в поредното недоумение от ненавременната загуба и затвърждавайки тезата, че с големият талант навярно трудно се живее.
Лимерик е градче в Република Ирландия, за което светът надали щеше да чуе много ако през 1971 година там не се беше родила Долорес Мери Ейлийн О‘Риърдън. Тя израства в обикновена католическа среда като най-малката от общо седем деца на фермерско семейство. И може би с това се изчерпват обикновените неща в живота на Долорес. Защото биографията й е белязана от необикновен талант, изключителна музикална кариера и раждането на култово поп-звучене, станало част от саундтрака на цяло едно поколение.
В родният й град започват да я наричат „The Queen of Limerick“.
Заедно с Ноел, Майк и Фъргал от The Cranberries, и сънародниците си от култовата група U2, Долорес извежда ирландската музика до върховете на световния рок.
От много малка Долорес пее в местния църковен хор, свири на пиано и флейта, а по-късно прибавя китара и мандолина към музикалните си умения. Владее английски, галски, френски и италиански език, но ирландския акцент е неизменна част от говора и пеенето й, и една от причините за специфичното келтско звучене в музиката на групата The Cranberries, както и соловото й творчество.
През 1990г. Долорес става част от The Cranberries, които до този момент са с друг вокал и се подвизават под името The Cranberries Saw Us. Две години по-късно излиза дебютният им албум Everybody’s Doing It, So Why Can’t We? Албумът не получава особен отзвук нито във Великобритания, нито на родна земя до момента, в който парчето Linger не оглавява класациите в Америка. Страхотният успех отвъд океана дава старт на главозамайващо бъдеще за групата и им донася печалба от 6 милиона продадени копия.
Така започва историята на една от най-успешните ирландски групи в световен мащаб и славата на Долорес О‘Риърдън, която заслужено се нарежда сред най-значимите икони в рок-музиката на 90-те.
Ето какво споделя Долорес относно дебютния албум на The Cranberries в интервю за Rolling Stone от 1995г.
“Наясно съм със смисъла на всяко едно парче в този албум. Всички те са посветени на болезнените падения, които едно момиче изживява, за да се прероди в млад възрастен. Знам и точно в коя нощ съм ги сътворила и защо съм го направила. И съм някак си горда от факта, че всички те изразяват начина, по който се чувствах тогава.“
Вторият албум на групата No Need to Argue (1994) следва платинения успех на дебютния, представяйки хитовото парче Zombie – политически рок-призив срещу терора, в който се разказва за дете, което става невинна жертва на атентат. Албумът става повод групата да се появи във водещи телевизионни предавания, да представи свой MTV Unplugged концерт и окончателно да затвърди позиции на световната рок сцена.
В хода на кариерата си The Cranberries реализират един от най-успешните музикални проекти на 90-те и продават над 40 милиона копия из целия свят. Ролята на Долорес за невероятния успех на групата е огромна и първостепенна.
Долорес О‘Риърдън е не само лицето и гласът на The Cranberries. Талантът й на композитор, текстописец и изпълнител е самата движеща сила на техния уникален успех.
За съжаление, в личен аспект славата носи по-скоро тежест, отколкото удовлетворение. Заедно със славата, в животът й се наместват анорексия, алкохол, параноя и би-полярно разтройство.
„Иска ми се да можех да мина курс в колежа, който да ме подготви за славата. Защото никой не те подготвя за нея. Известна съм откакто завърших училище. Израснах и минах през своя ад пред очите на всички. Не можеш да се скриеш. Трудно е навсякъде и през цялото време да се чувстваш наблюдаван от всички. Идва момент, в който не можеш да се отпуснеш, винаги си осъзнат и в страх да не сбъркаш. Толкова се страхуваш да бъдеш себе си, че преставаш да бъдеш човек.“
Едно от спасенията за певицата се оказва майчинството. През 1994г. тя сключва брак с Дон Бъртън, който среща покрай членовете на групата Duran Duran, за които Дон работи като тур-мениджър. По-голяма част от брака си Долорес и Дон живеят в Канада заедно с четирите си деца: Тейлър (роден през 1997), Моли (родена 2001), Дакота (родена 2005) и Дони, който е син на Дон от предишния му брак. През 2014г., след 20 годишно съжителство, двойката се разделя и Долорес се завръща сама в Лимерик.
Малко преди да почине, Долорес О‘Риърдън успява да бъде за малко с децата си в Канада, от където е и един от последните й туитове.
Може би никога няма да разберем истинската причина за неочакваната смърт на Долорес О‘Риърдън.
Може би нервното разтройство и депресията са в основата на тази ненавременна и неочаквана фатална развръзка. на там поне клонят коментарите на повечето медии.
Каквато и да е истинската причина, тя е приоритетно право на най-близките. За нас остава удоволствието от нейната музика.
Колкото до самата Долорес и нейната история с музиката, за нея тя е повече от вдъхновение или източник на слава. Музиката за нея е начин на живот и обезболяваща терапия.
„Пея от пет годишна. На 12 пишех сама песните си. Да, музиката винаги е била част от мен. Никога не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо друго. Въпреки, че майка ми, която е дълбоко религиозна може да си е представяла, че ще стана монахиня.“
За щастие, едва навършила 18, вместо на отшелничеството, Долорес О‘Риърдън се отдава на музиката.
За успокоение на майка си, един от най-големите й фенове се оказва Папа Франсис, с който през 2014г. и двете успяват да осъществят близък контакт.
И всичко това, благодарение на музиката.
„Поглеждам назад и виждам колко луди времена бяха. Изведнъж станахме известни. Всички искаха The Cranberries. Не можех да повярвам. Да изляза на сцената пред хиляди хора изпепеляваше нервите ми. Дори днес получавам треска преди изпълнение. Но стъпя ли веднъж на сцената, усещам колко обичам да го правя. Усещам вибрации, които ме карат да забравя всичко. Това е най-доброто усещане!“
Долорес О‘Риърдън (6 септември 1971 – 15 януари 2018)
