Да изтичате 400 метра не звучи чак толкова тежко, нали?
Това все пак е само една бърза обиколка около близкото училище. Няма как да е кой знае колко сериозно или трудно. Фасулска работа. Е, сега си представете същите тези 400 метра, но ги наклонете до почти вертикален ъгъл и ти на почти 2000 метра надморска височина Tочно това можете да очаквате от шампионата Red Bull 400, която се провежда в Парк Сити, Юта, САЩ – епично, незабравимо, изцеждащо, болезнено и в зависимост от това кого питате, може би е най-трудното състезание на Земята.
Състезанието само по себе си може да е кратко, но, ако решите да участвате ще бъде огромна, огромна грешка да подцените нужното ниво на атлетизъм, необходимо за да завършите състезанието, преминавайки цялото разстояние до самия връх. „Знаех, че състезанието ще бъде трудно, но е трудно да се опише какво е усещането сърцето ви да се разбие в гърлото ви“, казва победителката в Световната купа по ски скокове и олимпийски участник Сара Хендриксън. „Това е едно изцяло ново физическо предизвикателство, към което повечето хора не се стремят. Дори аз като професионален спортист рядко отивам толкова далеч в подготовката си“
Първото предизвикателство, с което се сблъсквате е надморската височина. Въздухът е меко казано по-различен на 2000 метра и всеки, който е активен планинар или поне веднъж е изкачвал Мусала например може да го потвърди. Ако не сте тренирали активно на достатъчно сериозна височина, тялото ви ще се нуждае повече време, за да се аклиматизира, за да достави нужното количество кислород, който ви е необходим на вашите мускули, за да работят правилно.
This is Red Bull 400.
Публикувахте от Red Bull в Четвъртък, 1 септември 2016 г.
След това идва наклонът.
Всеки, който някога е изкачвал планина, извън еко-пътеките знае, че ходенето по склон е изключително трудно, но това, което се случва по време Red Bull 400 е брутално. В началото на изкачвате пулсът ви ще полудее, качвайки се над 140 или 150 удара в минута. Впоследствие, когато сте изминали една трета от разстоянието в състезанието тялото ви ще започне да се аклиматизира и да свиква на натоварването, което ще свали и пулса ви до приемливи граници. Тогава обаче ще се появят раздиращите болки в мускулите.
Ако не притежавате физическата и психическа издръжливост да преодолеете мускулната болка,то вероятно ще се откажете на този етап или поне ще намалите темпото си до скорост, която повече отговаря на пълзене, отколкото на активно изкачване. Във всяко от предишните издания има състезатели, които са прекарвали повече от 20 минути, за да завършат състезанието – скорост, която е по-малка от 1,6 километра в час.
Въпреки всичко, дори да сте перфектно подготвени не очаквайте да завършите Red Bull 400 за 1-2 минути. Дори на състезателите от най-високо ниво разстоянието обикновено отнема между четири и пет минути, за да стигнат до върха. Това е скорост, която е от порядъка на 5-7 километра в част, което е темпо на охлюв в сравнение с повечето състезания, особено кратки надпревари като 400-метровия спринт.
Въпреки изгарящите болки в белия дроб, мускулите и краката, които всеки състезател преживя по време на събитието, много от тях веднага се записват, за да могат да участват в състезанието и през следващата година. За хора, които обичат предизвикателствата и се нуждаят от почивка от стандартните, понякога скучни състезания по пътищата Red Bull 400 е хвърлена ръкавица. Това е различно от обикновените състезания и ви изтласква до вашата физическа и психологическа граница, която е по-високо от това, което самите вие осъзнавате!
