Марк Ръфало е от онези актьори, за които сякаш не се говори достатъчно много. Въпреки че има над 50 филма в кариерата си, той сякаш не попада достатъчно често под светлините на прожекторите.
Може би една от причините е, че актьорът има един от най-стабилните бракове в Холивуд, продължаващ вече близо 18 години, което изключва всякакви жълтини около личния му живот. А може би неголемият интерес към личността му се дължи на това, че много от филмите, в които участва, не са типичните холивудски продукции, предизвикващи тълпи от фенове с лековатия си сюжет. Или пък просто талантът му не е достатъчно оценен, което не му отрежда редовно място в светските рубрики. Ние обаче познаваме добре творчеството му и днес ще ви споделим с какво успя да ни спечели американският актьор.
Баща му е от италиански произход, а майка му – от френско-канадски и също италиански. Израства в Уисконсин, в голямо семейство с две сестри и един брат. Тийнейджърските си години прекарва във Вирджиния, където работи баща му. Занимава се активно с борба и дори става щатски шампион. След това семейството му се мести в Сан Диего, а по-късно в Лос Анджелис, където започва да посещава театрални курсове, близо десетилетие работейки успоредно с това като барман.
През 1996 година получава малка роля във филма „Зъболекарят“, както и в още няколко продукции, докато не среща Кенет Лонърган, който го кани да участва в „Можеш да разчиташ на мен“ – независим филм, номиниран през 2000 година за „Оскар“ и носител на престижни награди от Los Angeles Film Critics Association и Montreal World Film Festival. Това отваря вратите в киното за Ръфало, когото критиците сравняват дори с младия Марлон Брандо.
Следват няколко запомнящи се главни роли в „XX/XY“, „Животът ми без мен“, „Нож в раната“ с Мег Райън, „Блясъкът на чистия ум“, „Вече не живеем тук“ с Наоми Уотс и „Съучастникът“ с Том Круз, Джейми Фокс и Джейда Пинкет-Смит.
Безспорно една от най-запомнящите си роли Марк Ръфало прави в почти 3-часовия филм „Зодиак“ (2007), в който влиза в ролята на разследващ полицай, тръгнал по стъпките на сериен убиец. Лентата е базирана на истинска история и разказва за един от най-жестоките престъпници в американската история, който така и не успява да бъде заловен.
Филмите, в които участва Ръфало, карат зрителя да се замисли сериозно върху това, което вижда на екрана. Така например го виждаме в главната роля на психологическия трилър „Злокобен остров“ (2010) на Мартин Скорсезе, в който си партнира с Леонардо Ди Каприо.
Не ни оставя безразлични и участието му в „Нормално сърце“ (2014), в който си партнира с Джулия Робъртс и познатия ни от „Теория за големия взрив“ Джим Парсънс. Лентата разглежда началото на ерата на СПИН и смъртта на десетки, в последствие стотици представители на гей обществото в Ню Йорк. Самият Ръфало влиза брилянтно в ролята на хомосексуалист, защитаващ правата на своите хора и търсещ помощ за лечението на новата, непозната и смъртоносна болест.
Актьорът се връща отново към борбата в биографичния филм „Ловец на лисици“ (2014), разказващ за живота на американските олимпийски шампиони по борба Марк и Дейв Шулц, както и на милионера Джон Дюпон, чийто жизнен път има сериозна връзка и с борбата в България.
През 2015 година пък е част от лентата „Спотлайт“, в която разследващи журналисти стигат до масово прикриване от страна на католическата църква на сексуално насилие върху деца в Бостън. Базирана на истински случай, продукцията заслужено печели „Оскар“ за най-добър филм.
Няма как да не обърнем внимание и на една от най-известните роли на Марк Ръфало, а именно на Брус Банър, по-познат като Хълк, в „Отмъстителите“ и „Тор: Рагнарок“. Не е за подценяване и главната му роля в двете части на френско-американския трилър „Зрителна измама“, в който наистина нищо не е такова, каквото изглежда.
Иска ни се да разкажем повече за всеки филм с участието на Марк Ръфало, но няма да ни стигне времето и мястото за това. Ако сме успели да приковем вниманието ви върху него обаче, със сигурност няма да съжалявате, решите ли да се насладите на някой филм с негово участие. Защото, с риск да се повторим, повечето от ролите му ще ви накарат да се замислите. А не е ли това една от най-важните функции на киното?
