„Бъди добър към себе си, защото никой друг няма силата да те направи щастлив“ – Джордж Майкъл, символ на най-добрите времена в поп-музиката, с когото се разделихме на 25 декември 2016г.
За пореден път музикалния свят обяви траур след неочакваната смърт на 53 годишния Джордж Майкъл – един от безспорните символи на най-силните времена в поп музиката. 2016 ни отне още една музикална надежда. Загубихме идол от младостта си, който грееше с артистизма, позитивизма и поп-силата, чиито ритъм ни държи с „ръцете горе“ от 80-те години насам.
Rolling Stone определя Джордж Майкъл като „истински поп-визионер“ и един от най-обаятелните и ефектни музикални ексцентрици от осемдесетте до днес. Ние можем да добавим, че той определено докосна душите ни. Джордж Майкъл ни въодушеви със самата си поява още като 20 годишен, рамо до рамо с Андрю Риджли и двете скокливи бек-вокалки от Wham!. Толкова ли беше отдавна онова време, което акомпанираше емоционалните ни пикове и драми като тийнеджъри. Малко след него дойде и соловият Джордж Майкъл. Той продължи да илюстрира в звук и видео образите на едни от най-паметните моменти в музикалното ни израстване.
Некрологът на Джордж Майкъл стои особено притеснително на фона на всеобщата смъртност сред музикантите през 2016г. По този повод списание Time провокира вниманието ни с въпросът дали това не е следствие от разпространяваща се епидемия сред богатите и известните, или по-скоро сме свидетели на края на една ера с нейните символи и личности. Краят на нашата ера?… С четири години по-млад от Принс, Майкъл го последва в безвремието – без време нито за тях, нито за нас.
Хората докоснали се до личността на Майкъл го описват като изящен, благ, даващ и прекрасен човек, който носи с неподправена скромност ореола на таланта си. Точно какъвто изглежда на снимките, на сцената и като аудио присъствие.
В последно време той бягаше от прожекторите. Беше се изолирал в доброволен отказ от показността, както сам той определи оттеглянето си. Оттегляне не от сцената и изкуството, а от комeрсиалната показност и финансовото им завихряне.
В края на житейския си път, Джордж се отдава на домашно блаженство и щастливо семейно съжителство. Заедно дългогодишният си партньор Кени Гос, Майкъл обитава елегантно имение, пълно с изобразително изкуство и лабрадори.
Може би така е най-добре да го запомним – като непоправим романтик, който вярваше в любовта и я възпяваше като земна благословия и извор на вдъхновение.
Музикалният свят се сбогува с Джордж Майкъл
25 декември 2016гг , навън е мрачно и влажно, подобно на усещането в сърцата ни. В социалните мрежи вместо коледен дух витае духът на големия музикант, на който тъжно, но с готовност подаряваме дните между празниците. Посвещаваме ги на неговият неповторим синтпоп и соул бийт в импровизиран социален трибют към паметта му, присъединявайки се към тези, които бяха най-близко до него приживе:
Андрю Риджли – партньор на Джордж Майкъл в легендарната група Wham! се сбогува публично в социалните мрежи с дългогодишния си приятел, с когото сподели музикалната си слава през 80-те. Андрю се обръща към него с обичайното му прозвище Йог (Yog: Yours Only George или Твой Единствен Джордж):
“С разбито сърце сме след загубата на любимия приятел Йог. Аз, неговите близки, приятелите му, света на музиката, целият свят. Завинаги обичан. А xxx”
Нийл Портноу: Президентът на Американската Звукозаписна Академия, която менажира наградите Грами написа в профила си:
„В хода на влиятелната си кариера в музиката, която продължи повече от четири десетилетия, Джордж се превърна в един от най-обичаните поп майстори и най-уважаваните артисти.“
Лени Кравиц публикува снимка на младият Джордж такъв, какъвто всички го помним от великия период на рок и поп музиката на 80-те. Цитирайки едно от емблематичните парчета на Джордж Майкъл, станало негов слогън през годините, Лени написа:
„Свобода („Freedom“). Почивай в мир, брат!“
Елтън Джон публикува в Instagram профила си своя снимка с усмихнатия млад Джордж и написа:
„В дълбок шок съм. Загубих любим приятел – най-милия човек, най-щедрата душа и блестящ творец. Сърцето ми е със семейството и всичките му фенове.“
Мадона се сбогува в Instagram с Джордж Майкъл, публикувайки видео от наградите на MTV от 1989 година, където лично му поднася приз за най-добро музикално видео и написа:
„Сбогом, приятелю! Още един велик артист ни напусна!“
Брайън Мей: „Без думи“
Брайън Адамс: „Не мога да повярвам. Такъв невероятен певец и прекраснен човек, прекалено млад, за да ни напусне..“
Латоя Джаксън: „Ти дари света с невероятен подарък! Какъв талант! Каква загуба! Музиката ти ще продължава да живее.“
Джордж Таки: „Почивай сред блясъка на звездите, Джордж Майкъл. Ти намери своята Свобода („Freedom“), своята Вяра („Faith“). Това беше твоята последна Коледа („Last Christmas“) и много ще ни липсваш.“
Duran Duran: „2016 – още една загуба на талант и душа. Цялата ни любов и симпатия е със семейството на Майкъл.“
Spandau Ballet: „ Невероятно тъжни сме от загубата на скъпия си приятел Джордж Майкъл. Блестящ музикант и композитор!“
Джордж Майкъл и Мартин Кемп от Spandau Ballet, който дължи на приятели си Джордж познанството с любимата си дългогодишна съпруга Шърли и срещата с медицински експерт, който му спасява живота. (Снимка: Alpha Photo Press Agency)
Джордж Майкъл в началото
Майкъл описва детството си като „стабилно и щастливо.“Роден е с името Йоргос Кириакос Панайоту в Лондон, в семейство на британка и гръцки кипърец, който поддържа ресторантьорски бизнес. Още от седем годишен мечтае да стане поп-звезда. Увлича по филология и изкуства, но музиката е голямата му страст.
Идолите му през ученическите години са Queen, Стиви Уондър и Елтън Джон, а любимо занимание – да анализира музикални конструкции и аранжименти.
В училище се запознава с Андрю Риджли и заедно започват да прилагат музикалните си познанията в действие.
Първият им проект The Executive има ска-звучене и не успявя да пробие. За това пък, вдъхновеният от британската денс-клуб сцена проект Wham! става сензация още с първото си демо, което представя парчетата „Careless Whisper“ и „Wham! Rap“.
Това е времето на MTV, когато видеото завладява музикалния бизнес и всеки заложил на видео-клип със здрава музикална подплата има шанс да пробие. Джордж Майкъл и Андрю Риджли успяват да уловят новите музикални тенденции и блестящо се вписват в ефира с динамичната си и въздействаща визия. Безспорния композиторски и изпълнителски талант на Джордж превръща формацията от ученическо начинание във водеща британските класации група. Wham! скоропостижно се озовават на върха и сред американските музикални топ листи.
Джордж многократно споменава в интервюта колко ясна представа за ситуацията в музикалния бизнес са имали с Андрю и как съзнателно са хванали перфектната вълна, която да ги отведе до славата. Но също така, момчетата са знаели и кога да спрат, за да не изтощят докрай идеята. И така създават проект с кратък, но блестящ живот, който ни остави незабравими парчета като Wake me up before you Go-Go, Everything she wants и Last Christmas.
Джордж Майкъл срещу славата
Вместо удовлетвореност, известността и славатa носят на Джордж депресия и множество зависимости – от секс, наркотици и обществени нагласи.
Блестящата солова кариера на певеца, с която той се захваща веднага след звездния проект Wham! изкарва на преден план уникалния му талант и той става център на медийно внимание. Но няколко години по-късно Джордж изпада в емоционален срив и се отдръпва от сцената.
През септември 1990 година списание LA Times публикува материал със заглавие „Делото на Джордж Майкъл срещу славата“, в което дава гласност на певеца и саботажа му срещу феномена на славата. В него журналистът Робърт Хилбърн анализира стремглавата популярност на Джордж, който става поп звезда на 21 и се превръща в сериозено утвърден солов артист само няколко години след това. Статията дава допълнителна публичност на личната кампания на Джордж, който приканва творците да се съсредоточат в изкуството, творческата и социална си ангажираност за сметка на показността и публичната слава.
„Сигурен съм, че на повечето хора им е трудно да повярват колко злочесто е да бъдеш звезда. В крайна сметка всеки иска да е звезда. Аз също исках и вложих много труд, за да го постигна. Но бях нещастен и не бих искал никога повече да се чувствам така“, споделя Джордж.
Джордж Майкъл взима решение да бойкотира славата, да зареже официално имиджа на знаменитост и да се отдаде на музиката без извън шоу-бизнеса.
„Много е просто, наистина. Реших, че това, което ми носи радост и от което наистина имам нужда е самото писане на музика. Нямам нужда от знаменитост и показност.“
Ако приемем, чe с първият си солов проект Faith Джордж Майкъл извърши символичното си освобождение като личност, то поредната негова декларация по отношение на веруюто му бе с издаването на Listen Without Prejudice Vol. 1 през 90-те. Този втори негов солов проект е посланието, с което Майкъл прави опит да разбие оковите на славата в името на некомерсиалната музика.
Водещият сингъл в този албум се казва „Praying for Time“ и по думите на Rolling Stone представлява „протестно парче, дегизирано като мрачна балада“. Вместо секси визия, видео представя поетично-бунтарския си текст върху изчистен черен фон. Въпреки баладичното звучене, в парчето се пее за неравенство и угасваща надежда за бъдещето, които прерастват от вепот във вик.
Почти четвърт век след пускане на оригиналната му версия, парчето звучи все така силно:
Още в зората на славата си, Джордж заявява своята политическа и социална ангажираност.
През 80-те години, когато Маргарет Тачър е премиер на Обединеното кралство, той публично обявява вота си в полза на лейбъристите. Покрай записа на песента „Застреляй кучетата“, Майкъл осъжда военната намеса в Ирак, а през 2000г. се присъединява към Мелиса Етъридж, Гарт Брукс, Куин Латифа, Pet Shop Boys, К. Д. Ланг и концерта в полза на кампанията за правата на човека Equality Rocks.
През 2007 певецът посвещава концерта си в София, който е част от неговия Twenty Five Tour, на българските медицински сестри, срещу които тогава се води съдебен процес в Либия.
Джордж Майкъл е активист и в движението за права на хомосексуалистите.
Джордж в носталгията ни по „онова време“
С парчетата на Джордж Майкъл свързваме културното израстване и музикалното възпитание на няколко поколения меломани. Заради таланта и страстта, с която пишеше и изпълняваше само добра музика, той е високо ценен още приживе в еднаква степен от млади и стари, от рокаджии и фънкари, от джаз и соул почитатели.
Както Careless Whispers става емблематична за темата на изневярата, така много други негови хитове заемат топ позиции в теми от ежедневието ни през последните 20 години. Rolling Stone нарича песента Last Christmas „музикалната сезонна класика“, която успява да разбие стандартния коледен канон и да наложи собствен прочит на празника с горчиво-сладкия коледен химн на разбитото сърце.
От тогава насам, всяка Коледа се срещаме наново с Джордж Майкъл и се връщаме с носталгия в далечната 1985-та и под звуците на хита Last Christmas:
Макар и нетипичен бунтар, Джордж беше поп-звезда от елегантен разбойнически тип, който следваше свой път. Той не се вписваше в каноните, не се поддаваше на медийни и комерсиални влияния, не поддържаше в себе си глад за слава и престиж. Беше алтруист и се раздаваше чрез музика и благотворителност.
Изкуството, любовта, филантропията и красотата бяха негови приоритети.
Смъртта осуети плановете на Джордж Майкъл да се завърне с документален филм и нов албум през 2017г. Осуети и нашите надежди за малко повече от елегантния финес, с който Джордж подхождаше към поп музиката.
