Едва ли има човек, който да не обича победата. Стремим се към нея. Тя не винаги се постига лесно. Често срещаме пречки по пътя си. Предизвикателствата, които се опитват да ни сломят. Всъщност точно това ни мотивира да продължим и да победим.
По пътя към успеха се сблъскваме с конкуренцията
Конкуренцията, която ще се опита да ни омаловажи. Конкуренция, която ще ни накара да се чувстваме малки. Ще ни накара да повярваме, че не ние сме по-добрите. Изправят се срещу нас. Предизвикват ни. Съмняват се в уменията ни. Точно това ни кара да вдигнем глава. Да докажем способностите си. Да докажем кой всъщност е по-добрият. Така, чрез силата на предизвикателството, се мотивираме да дадем най-доброто от себе си. Успяваме да заблестим с цялата си светлина. Дори преоткриваме себе си. Разкриваме, че притежаваме качества и сила, за които и ние не сме подозирали. Точно по този начин достигаме до желаната победа. Показваме на всички, които са ни подценили колко много грешат.
Има и хора, които се притесняват от провокацията. Те не само не са уверени в способностите си, а и в самите себе си. Започват да се страхуват от конкуренцията. Започват да вярват, че не са достатъчно добри. Затова и решават да избягат. Вместо да приемат предизвикателството, те се отказват. Страхуват се, че ще изгубят. Не искат да претърпят поражение. Не осъзнават, че така ще изгубят всичко. Предпочитат да се предадат и да изберат “безопасния“ спокоен път пред борбата към върха. А завистливите и тези, които започват съревнованието очакват точно това. Да сме сломени и да се откажем. Ако сме решени да не се предаваме ще направят всичко възможно да ни пречупят. Ще изтъкват грешките ни. Ще парадират с уменията си. Ще ни натякват всяка пренебрежителна подробност. Целта им е да убият увереността ни. Защото знаят, че не са по-способни от нас и единственият им шанс за победа ще е, ако се предадем.
Единственият сигурен път към провала е да се откажем
Да не опитаме дори. Да нямаме смелостта да се изправим срещу останалите. Да изпуснем шанса да докажем какво можем. А трябва ли да се примиряваме с малкото? Защо да бъдем малки, ако можем да сме велики? И какво, ако изгубим? Нали все пак понякога пътят към успеха е самият неуспех. Можем да достигнем мечтаните висоти, ако приемем конкуренцията като възможност. Възможност, чрез която ще се усъвършенстваме. Ще се научим не само от собствените си грешки, а и от чуждите. Ще придобием нови умения. Ще се научим как да работим в екип, но и как да не оставяме неприятелите да ни сломят.
Не всички обичат да бъдат предизвиквани. Но това предизвикателство е по-скоро шанс, отколкото поражение. Това предизвикателство е ключът към успеха. Затова е добре да поемем риска. Да се научим да го обичаме, а не да се страхуваме от него. Да се научим да оглеждаме сферата от всичките ѝ страни. Точно по този начин, ще достигнем стремежите си.
