„Да бъдеш или да не бъдеш. Това е въпросът.“ Всеизвестен цитат, който свързваме с Шекспировия Хамлет. Какво всъщност означава „да сме“, да бъдеш себе си? Свързано е с нашата същност. Със себепознанието. С това кои сме. Понякога обаче истинското ни аз се разминава с исканото от нас. С това, което можем да имаме… Но с високата цена на нашата същност. Остава ни само един въпрос – дали да поемем риска или да сме верни на себе си ? Каквото и да можем да получим, най-важното е да не губим същността си.
Докато сме на кръстопът, сме изправени пред избо
Избор, който ще промени живота ни. Изпуснем ли веднъж шанса да имаме това, което искаме, знаем че връщане назад няма. Решението да не изневерим на себе си предизвиква смесени чувства в нас. От една страна щастие. Щастие, че не сме продали душата си. Че не сме се поддали на изкушението. Останали сме честни. Верни на себе си. Верни на принципите си. Изисква се огромна сила да пренебрегнеш исканото, за да не загубиш душата си. Може би изпитваме дори и лека гордост, защото сме успели да устоим. Но от друга страна… От друга страна съжаляваме. Съжаляваме, че сме пропуснали шанса да имаме мечтаното. Тъжни. Унили. Може би дори и гневни. Така се чувстваме. Осъзнаваме, че сме пропуснали възможност, която би била способна да промени живота ни. Но и знаем, че няма как да сме сигурни дали е за добро или лошо. На ясно сме, че е имало опасност да загубим същността си.
Но не винаги разумът надделява. Понякога това, което искаме е по-силно от нас самите. Дори и да знаем, че е нередно… Дори и неправилно… даваме душата си на дявола. Продаваме я. Само за да получим исканото… Да имаме… Но не осъзнаваме колко голяма крачка назад правим. Не осъзнаваме до каква степен предстои да се променим. Да имаме, понякога означава да превърнем доброто в зло. Моралното в неморално. Чистото, святото в покварено, дяволско. Често това се случва и с нас самите. С принципите ни. Защото за да имаме едно, сме загубили друго. Всичко си има цена, която сме длъжни да платим. Но заслужава ли си ?
„Да бъдеш или да не бъдеш. Това е въпросът.“
Да бъдеш ли себе си? Да останеш ли верен на принципите си? Или да имаш ? Да имаш исканото за сметка на истинското. Пред какъвто и кръстопът да се изправим, винаги ще сме изкушени от това да имаме. Но нищо не е по-ценно от нас като личности. От същността ни. Тя е по-скъпа от всичко. Затова и правилният път е да останем верни на себе си.
