Soundtrack.bg

Ал Пачино – актьорът, демонстриращ класа, американски професионализъм и италиански чар

Едва ли има фен на киното, който да не е чувал за Ал Пачино и да не се е възхищавал от неговия изключителен талант и вълнуващи превъплъщения.

Как обаче Ал Пачино успява да се превърне в тази легенда на киното, която днес всички познаваме?

Алфредо Джеймс Пачино е роден в семейство италиански имигранти в Източен Харлем, Ню Йорк, малко след като неговите бабa и дядо са емигрирали в САЩ от италианския остров Сицилия.

Баща му Салваторе е работил като застрахователен агент в Ню Йорк, а майка му Роуз се грижи за семейството. Родителите му се разделят, когато той е едва на две години. С майка му се преместват да живеят с родителите ѝ в район в Южен Бронкс. Ал Пачино не общува по никакъв начин с баща си докато растял.

Бъдещата световна звезда е единствено дете и майка му, баба му и дядо му са толкова предпазвали спрямо него, че той едва успява отвреме-навреме да напуска къщата до седемгодишна възраст. Парите в семейството са постоянен проблем и Пачино израства с идеята как изглежда бедността. В редки и специални случаи майка му го води в киното, където той се влюбва във филмите и постепенно започва сам да пресъздава някои сцени от филмите, които е гледал. Е, към онзи момент го прави пред баба си, но след години ще го прави пред целия свят срещу милиони долари.

Да бъде актьор все пак не се е позиционирало високо сред приоритетите на Пачино, когато е бил ученик

Всъщност, едва на 14-годишна възраст, когато отива да гледа представлението на „Чайка“ по Чехов в театъра Елсмър в Южен Бронкс е за първи път истински запален по идеята да стане актьор. Впоследствие му е предложено място в известна гимназия по сценични изкуства, но на практика се проваля в абсолютно всички дисциплини, освен английски език. Решава, че училището не е за него и го напуска на 17-годишна възраст.

Въпреки неуспеха си да завърши гимназия, амбицията му да се превърне в професионален актьор става все по-силна с всеки ден. Той непрекъснато работи и се снима в поредица от нискобюджетни филми, където играе всякакви персонажи, само и само, за да финансира актьорското си обучение. Той придобива ценен опит като играе в мазета и в експериментални пространства. По-късно се присъединява към студиото на Хърбърт Бергхоф, където работи с легендарния актьор Чарлз Лоутън.

Тогава, когато е само на 21 години и сякаш всичко потръгва, съдбата му нанася тежък удар и майка му почива. Пачино твърди, че е бил напълно опустошен от загубата.

Дебютът на Ал Пачино в телевизията идва през 1968 г., когато той участва в „NYPD“, играейки расистки настроен и груб южняк

Въпреки негативния образ, Пачини започва да демонстрира способността си да описва грозните, но и безкрайно интересни реалности на уличния живот. Тези му умения му печелят и първата му главна роля през 1971 г. във филма „Паника в Нийдъл парк“. В този филм Пачино играе наркоман, а изключителното му изпълнение в лентата привлича вниманието на режисьора Франсис Форд Копола, който незабавно му предлага ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“.

Този филм става световноизвестен блокбъстър и без съмнение е хитът от 1972 г., а според някои и най-великият филм в историята. Въпреки че няколко известни актьори, включително Робърт Редфорд, Уорън Бийти и младият Робърт де Ниро също се състезават за ролята на Майкъл Корлеоне, Копола настоява, че именно Ал Пачино да получи ролята, въпреки факта че той е сравнително непознат, което е огромно притеснение за продуцентите на филма. Увереността на Копола обаче е напълно оправдана, защото представянето на Пачино в „Кръстникът“ му печелило номинация за „Оскар“ за „най‑добра поддържаща мъжка роля“, което го утвърдява като водещ холивудски актьор.

През следващите години следват невероятните четири номинации за най-добър актьор – за „Серпико“, „Кръстникът II“, „Кучешки следобед“ и „И справедливост за всички“.

След 5 номинации за Оскар, Ал Пачино убеждава Филмовата академия през 1992 г., че заслужава наградата,  когато най-накрая заслужено печели Оскар за Най-добра мъжка роля за ролята на депресирания, нервен и обмислящ самоубийство сляп лейтенант Франк Слейд в  филма „Усещане за жена“. Същата година е номиниран за Оскар и в категорията „най‑добра поддържаща мъжка роля“ за ролята си в „Glengarry Glen Ross“. Това удивително постижение го превръща в първия актьор, който някога е получавал две номинации за два различни филма в рамките на една и съща година.

Ал Пачино не е печелил Оскар след наградата си през 1992 г., но от 2000 г. насам е бил удостоен с две награди „Златен глобус“

В личния си живот Пачино остава ерген през целия си живот, като е известен със своите разнообразни любовни афери. Той има дългогодишна връзка с актрисата Даян Кийтън, но така и не създава семейство. Личният живот на Ал Пачино е изпълнен с големи възходи и спадове, но що се отнася до неговата филмова и театрална кариера, той продължава да бъде смятан за един от най-значимите актьори не само на нашето време, но вероятно и на всички времена.