„Ти ловиш риба, плуваш, ядеш, лежиш си на плажа и всички са толкова приятелски. Това е толкова просто нещо, но … Ако мога да спра света и да рестартирам живота, да часовника обратно, мисля, че ще го рестартирам точно по този начин. За всички „- Алекс Гарланд, Плажът.
Представете си зашеметяващ плажен залив, разположен на 30 минути от населен остров. Залив, чиито кристално сини води са почти блестящи, пясъкът под краката ви е копринено мек, околните скалиизглеждат като красиви господари на хоризонта, авие сте попаднали в защитна им прегръдка. Скалите и водата ви защитават от туристите и въоръжените с фотоапарати човешки нашественици.
Звучи идилично, прекрасно и повече от перфектно, нали?
Добре дошли в залива Мая на Ко Пи Пи, райско скътано и неизвестно никому крайбрежие на остров Ко Пи Пи, което е най-малкият остров-близнак на известния остров за сърфиране Ко Пи Пи Дон в Тайланд
Всичко е девствено, красиво, изящно иииии всъщност в миналото. Във всяка голяма история има и едно голямо „но“ и в случая това „но“ се ражда с появата на култовия филм с участието на Леонардо Ди Каприо „Плажът“. Филмът е базиран на едноименния роман на Алекс Гарланд – една история, която все пленява умовете и сърцата на множество пътешесвеници и приключенци, които вярват, че островът изглежда по онзи магически, изолиран и недокоснат от модерността начин, по който е представен в книгата и филма. Е, за съжаление нещата са коренно различни и независимо че лентата донася много слава и известност на острова, на практика унищожава именно това, което възхваля със своя сценарий, кинематография и режисура.
Островът, без съмнение е невероятно зашеметяващ, но до голяма степен унищожен от масовия туризъм, който има склонността, подобно на Монголската армия, да превръща всичко след себе си в развалина. Плажът е великолепен, но плашещо пренаселен.
Да видиш Мая Бей в естествено му състояние е почти невъзможно. Освен ако не сте невероятни късметлии, които са изтеглили от тотото. Да виждаш как подобно красиво прирордно бижу се превръща в поредния замърсяван и пренаселен плаж е разочароващо и тъжно. В същото време, както се очаква, туристическите посещения носят пари на местната управа, която по никакъв начин не желае да ограничи и регулира туристите, които прииждат.
Десетки и десетки кораби пристигат тук всеки ден, като стоварват за няколко часа хилядите туристи, които сякаш очакват Леондардо Ди Каприо да се появи отнякъде, крещейки „Намерих го!“
Смарагдовата синя вода вече не съдържа мистериозните загадки на своя риф и не разкрива красотата и изяществото на подводния си свят, а вместо това е задръстена от редици дълги плавателни съдове, плаващи безшумно, докато пясъците бързо се покриват с хиляди туристи, въздухът се изпълва с викове на десетки езици, щракания на фотоапарати и хрупане на чипс, опаковките от който често остават именно на самия плаж.
