Веднага след Освобождението, България трябва да поеме своя нелек самостоятелен път на политическо развитие
В този момент страната се нуждае както от институции и закони, така и от държавен глава. Ако създаването на първите две, е макар и мъчителен, но все пак предимно вътрешен процес, то последното буди интересът на цяла Европа, понеже е абсолютно легална възможност за чужда страна да оказва пряко влияние върху българската политика, ако кандидатът, който тя поддържа, бъде избран.Започват да се спрягат имена от къде ли не. Сред предложените (в някои случаи предложилите се) са дори кралете на Румъния и Сърбия. С течение на времето и поради факта, че е силно подкрепена от Русия, се наложила кандидатурата на Александър Батенберг.
Поради немските корени и фамилно име, малко хора биха предположили, че той е роден в днешния италиански град Верона. Това става на 5 април 1857 г. Епохата е била много различна от настоящата, а специално при хората с аристократично потекло и кръвните връзки, и местата, на които прекарват живота си, са доста разнообразни. Привлечен от армията, младият принц Александър завършва военна школа. Малко хора сега биха осмислили възможността немец доброволно да търси кариера в руската войска, но на времето имало много подобни случаи, дори сред висшия армейски състав. Въпреки че заема българския престол за цели 7 години, на малко хора у нас е известно, че това, което е натежало при избора му сред българските делегати, както и причината да спечели руските симпатии, е обстоятелството, че той се бие храбро точно в Освободителната война от 1877-1878 година.
Макар и много млад, натрупал солидна положителна биография, той се превръща във фаворит за българския престол
На 16.04.1879 година Първото велико народно събрание гласува Търновската конституция, според която Княжество България е конституционна монархия. На следващия ден е взето финалното решение кой да бъде новият български княз и изборът, очаквано за мнозина, пада върху Александър Батенберг. Той официално встъпва в длъжност след като се заклева на 26 юни същата година. Неукрепналата българска държава, постепенно доизгражда своите институции, като през същата година Временното руско управление приключва. В зората на българската демокрация ключовите партии са две — Либералната и Консервативната, които общо взето се редуват на власт. Принципно, Батенберг е бил много по близък с консерваторите.
От самото начало на управлението си, княз Александър разбира, че статутът на държавата, която управлява, а именно — конституционна монархия, поставя редица ограничения по отношение на неговите правомощия. Постоянното съобразяване с Народното събрание го кара да мисли в посока на разширяване на личната си власт. Очаквайки сгодна възможност, той успява да постигне, целта си две години след като заема властта, установявайки така наречения „Режим на пълномощията“. Този период официално започва на 01.07.1881г. Използвайки умело политическата ситуация и опирайки се на консерваторите, той успява да наложи законовите промени, които са му необходими. От този момент нататък, князът започва да управлява с укази, като нещото, което прави веднага, е да назначи единственото в историята на България правителство без министър-председател.
Всъщност, в него няма само официално човек, който да е заема такъв пост, като въпреки силната власт на княза, той определя в конкретния случай министърът на вътрешните работи има по-важна роля на фона на останалите.
Русия не е знаела за кроежите на княза в такива подробности, но в крайна сметка, виждайки резултата, го подкрепя
За благодарност, на най-важния министерски пост е назначен руският военен Арнолд фон Ремлинген. Започналите от преди репресии и натиск върху опозицията и печата,са продължени. Княз Александър е на политическия връх до момента, в който двете колони, на които се опира в лицето на консерваторите и руснаците, не се сблъскват. Често като основна причина се сочат инфраструктурни проекти, но реалния спор е кой принципно да управлява България. В началото князът се опитва да закрепи положението, като виждайки, че губи позиции, отново се опира на руснаците. Времето на правителството без премиер приключва, а министър-председател става руският военен Леонид Соболев.
Проблемите между него от една страна и княза и консерваторите от друга се изострят. Така руският представител започва да търси помощ от техните стари противници либералите. С течение на времето ситуацията става все по-непоносима, което в крайна сметка кара князът да прекрати Режимът на пълномощията, за да може руското влияние да намалее и българската политика да запази независимостта си. Либералите и консерваторите се договарят. Соболев се оттегля. Режимът окончателно се случва в края на 1883 година. От този момент нататък отношенията с Русия са много обтегнати. След възстановяването на нормалното конституционно управление, всички български политици, включително българският монарх, насочват вниманието си към най-голямата национална драма — това, че изключително много територии с етнически българи остават зад граница.
Правилно, като първа и най-важна задача е определено съединението с Източна Румелия
В цяла Европа обаче няма привърженици на такъв дипломатически ход от българска страна. Това се зачита като едностранно нарушаване на определеното от Берлинския конгрес. Освободителката Русия, е твърдо против всякакви действия в тази посока. Усещайки, че в качеството си на малка бедна държава, неподкрепена от нито една велика сила, такъв ход е изключително рискован, княз Александър не се разколебава и щом делото става факт на 6 септември 1885 година, дава подкрепата си. Това, заедно с предишните и следващите му пререкания с Русия, предрешава съдбата му. На 9 август 1886 година български военни с русофилски възгледи извършват преврат. В следващите дни е извършен контрапреврат и официално князът се връща на поста си.
Не срещайки подкрепата на руския цар, той обаче решава да се абдикира, за да не рискува заради себе си отношенията на България са Русия. Отказва се от властта официално на 26 август 1886 година. Гордо оглавявайки политически българската нация при войната срещу Сърбия, Александър Батенберг остава в историческите спомени на народа, като князът, който защити Съединението и не толкова с Режима на пълномощията, колкото с отказа си от него в подкрепа на независимата българска политическа власт и абдикацията си в името на страната. Княз Александър I Батенберг умира на 17 ноември 1893 година в град Грац, тогавашна Австро-Унгария. Днес тленните му останки почиват в София, в специално изграден през 1897 година мавзолей.
