Soundtrack.bg

97-годишен ветеран от ВСВ изгледа премиерата на филма „Дюнкерк“

Битката при Дюнкерк е сражението, която оставя 97-годишния Кен Стърди със спомени, които никога  няма да се разсеят или изчезнат

Именно по тази причина той беше толкова обезпокоен от идеята да изгледа най-новия филм на гениалния режисьор Кристофър Нолан –  „Дюнкерк“, разказващ за съдбата на изолираните и обкръжени от войските на Нацистка Германия, съюзнически войници .

От една страна Кен Стърди e длъжен да изгледа филма, за да е сигурен, че лентата е достоверна и няма да заблуди зрителите, относно събитията и истинският развой на ситуацията, но от друга страна е почти сигурно, че филмът ще изведе наяве емоциите и мислите, които винаги е искал да забрави, откакто е напуснал бреговете на Франция, кошмарите ще се събудят отново, а с тях и лицата на войната и изгубените другари.

За щастие, филмът представлява солидно, реалистично, адекватно и достоверно представяне на това, през което Стърди и останалите войници изживяват, докато са блокирани на френския плаж, който ще се превърне в последен дом за много от тях. В интервю Стърди разкрива, че фокусът на филма пада главно върху кинематографията, операторската и режисьроската работа, като всичко е изпълнено по перфектен начин. „Нямаше много диалог. Нямаше и нужда от диалог, защото историята е разказана визуално и всичко беше толкова реално и истинско.“

Филмът е толкова честен, достоверен и исторически коректно изграден, че всъщност остави Стърди в сълзи и той напуска за кратко залата

След години на подтискане на спомените, емоциите, мислите, колебанията Стърди се докосва до битката за първи път от десетилетия, разкривайки себе си, страховете и притесненията си.

Нищо не е в състояние да спре спомените да се връщат и да нахлуват в неговото съзнaние, но именно това е гаранция, че историята за случилото се във Франция е разказана в „Дюнкерк“  по начин, който ще ни докосне и представи атмосферата на Втората световна война и до известна степен начина, по който са се чувствали обградените войници.

Стърди се опитва да предупреди бъдещите поколения за истинността на битката, нейния смисъл и безсмислените идеи на войната.

„Тази вечер плачех, защото за мен тази битка никога не е свършвала – няма да се случи. Ние, човешкият вид сме толкова интелигентни същества и създаваме толкова удивителни неща, че можем да летим до Луната, но все още правим и толкова глупави неща … Гледайки филма тази вечер, го гледам с известна тъга, защото това, което се случи през 1940 г., не е краят. „

Soundtrack.bg

Ai Expo Bulgaria

UPI H

UPI BEAUTY – STORE

Advertisement

Follow us

Don't be shy, get in touch. We love meeting interesting people and making new friends.