Все още не можем да осъзнаем факта, че Честър Бенингтън вече не е сред нас
Вокалистът на Linkin Park прекара последните две десетилетия, създавайки текстове и музика, които превръщаха гадните ни ученически години в една идея по-приятни, помагаха ни да се справим с трудностите и ни вдъхваха доверие, че някъде там, на хиляди километри има хора, които ни разбират и изразяват всичко, което чувстваме в текстовете си.

Със своето самоубийство, Честър ни докосна още веднъж с текстове си, а те се взривиха в душите ни още по-силно и отчетливо
Всяка дума, всеки куплет отекват в съзнанието ни и все по-ясно и отчетливо разбираме силната болка, тъга и самота, която Честър Бенингтън е искал да сподели с всеки един от нас, усещайки го като приятел на едно ниво, което е далеч над елементарното запознанство. Да чувстваш близък някого, когото не познаваш е съвсем друг тип близост, която не се основава на идеята дали животът ви е събрал на едно и също място и време, а на идеята, че всъщност имате еднакво разбиране и усещане за музиката, живота и цялата лудница, която ни заобикаля, и в която сме се вкопчили като спасителна жилетка.
Linkin Park планираха да продължат турнето си по-късно този месец
То беше посветено на албума The One More Light, който се появи през 2017 г., но настъпи краят. Краят на всичко, свързано с Linkin Park – турнето, албумът, групата.
Преди началото на световната обиколка с „One More Light World Tour“, която трябваше да започне на 27 юли, Linkin Park изнесоха концерт на 6 юли в Barclaycard Arena в Бирмингам, Англия. Концерт, който никой не подозираше, че може да бъде последният за групата. Вярваме, че дори самият Честър Бенингтън не е обмислял към този момент идеята, че това е последното му излизане на сцената, последният път, в който хилядите фенове се опияняват от музиката на групата, последният път, в който той е Честър Бенингтън, а Linkin Park са Linkin Park.
Усещането да слушаме записа от концерта е смазващо

Чувстваме се тъжни и безсилни, но и ужасно объркани, тъй като все още не можем напълно да осъзнаем, че това не е поредното им изпълнение, а последното им изпълнение, но не за вечерта или за турнето, а завинаги. Унасяме се в ритъма, в гласа на Честър и в текстовете на песните и забравяме за случилото се. Това е просто лош кошмар, който ще приключи.
Последните песни в живота на Честър Бенингтън са заснети от ръката на развълнуван и обичащ музиката на Linkin Park фен. Честър разчупва песента и се осмелява да се докосне, колкото се може по-близо до публиката, без да скочи. Групата създава атмосфера подобна на футболен стадион, като всички заедно – група и публика пеят последния рефрен на „Bleed It Out“.
След като всичко свърши, той е последният член на групата, който напуска сцената, вдигайки ръце, благодарейки за всички аплодисменти. Впоследствие слиза от сцената…Завинаги.



