Soundtrack.bg

Мъжете-клишета, които ни вадят от нерви

Като цяло мъжете сме пичове, но не всяко попадение е в целта, както би казал Христо Йовов

„Пред нас се съпортват, империя са“. Нещо такова бе казал големият градски поет Alex P относно жените и колективното им чувство за самосъхранение. И да – ако оставите две (или повече) жени, заключени в стая, шансът да си избодат очите или нещо подобно е между 80 и 90 процента. Тоест, доста голям. Но ако по някакъв начин се стигне дотам, че някоя от въпросните жени да имат проблем, свързан с мъж, те за секунди ще се трансформират в добре смазана бойна машина, готова да изстреля своите ракети земя-въздух. Империя са.

Е, аз нямам намерение да робувам на каквато и да е полова солидарност, напротив – ще си го кажа направо. Има твърде голям контингент от мъже, попадащи в рамките на определен стереотип, които ме дразнят. В други моменти ме вадят и от нерви. А в трети, просто изпитвам безразличие към тях и към начина им на съществуване. Предполагам, че до голяма степен всичко зависи от биполярното разстройство, което съм убеден, че имам, но така и не съм диагностицирал. Но това е друга тема.

Иначе казано, като цяло мъжете сме супер пичове, но не всеки ден е Великден, както е казал (предполагаемо) мъдрият ни народ. Дори механизмът на гордата българска майка може даде накъсо, произвеждайки поредния мъжки екземпляр, който ще броди по широкия свят. Или поне до Слънчака.

Ето и някои от определените типове колеги по участ, които на драго сърце директно изстрелвам в графата „влизането забранено“:

Материалистът

Материализмът в никакъв случай не е типично мъжка черта, даже напротив – доста дами са го прегърнали и с двете ръце, че даже и с краката. Но ако при доста жени т.нар. „златотърсачество“ е синдром, производен на липсата на каквото и друго бъдеще, при повечето мъже издигането в култ на пари, вещи и дрънкулки е плод на дълбоки комплекси.

Мъжете с подобни стремежи смятат, че успехът на едно човешко същество се измерва най-вече от броя на нулите в банковата му сметка. При качване на снимка в социалните мрежи, задължително е в кадъра да попадне воланът на скъпия автомобил, който шофира, защото върху него е изобразена емблемата му. Всъщност понятието „скъп“ тук е условно, защото често говорим за нещо, купено втора ръка след тридневни пазарлъци с предишния собственик. Не винаги материализъм е равно на възможности. И не винаги хората с възможности са материалисти, това е важно уточнение.

За тези мъже всякакъв вид духовно израстване или стремежи е „пълна глупост, братле“, а четенето на книги е идиотска загуба на време. Ако случайно телефонът ти е на поне 2-3 години, ти си страшен лузър в техните очи. За тях е „пълна клошария“ да изпиеш една бира от стъклена бутилка на пейка пред Народния, защото за тях няма друго освен „кафенцата“. Например едно на „Витошка“ с пет букви, започващо с „R“ и завършващо на „y“. Там можете да засечете много индивиди от тази специфична порода. Материалистът надали ще прочете този материал, защото материалистът рядко чете нещо по-дълго от статус във Facebook.

Мачото

Това са ей онези пичове, които виждат нещо средно между Брад Пит и Джони Деп всеки път, щом се погледнат в огледалото. И които, по някаква причина, смятат, че абсолютно всяка нормална жена би трябвало веднага да им падне в краката от първи поглед. Много често мачото не разполага с реална преценка за себе си, нито за начина, по който го приемат останалите. Подозирам, че е свързано с проблем на биохимично ниво, но нека специалистите се изкажат.

На мачото не му пука, ако е във връзка. На мачото не му пука, ако и жената срещу него е във връзка. Той просто знае, че между краката му се намира нещо, което трябва да влезе в това, което се крие между краката на обекта от женски пол, стоящ срещу него. За мачото рядко съществува усещане за морал или принцип. Мачото може да изчука три жени за ден, а след това да се прибере при „милото“ и да изчука и него, сякаш нищо не се е случило. Мачото е опериран от лоялност, тъй като „животът е твърде кратък и трябва да се живее на пълни обороти“.

Този тип мъже са крайно ненадеждни партньори, но учудващо много жени искат да бъдат с подобен тип мъже. Някои дори се и женят за тях. Резултатът, естествено, са безброй изневери и кошмарно отношение, но понеже вече има две-три деца, разводът си остава неосъществена мечта. Кофти, но защо не сте мислили навремето?

Насилникът

Най-голямото дъно, което един мъж може да достигне, е да удари жена. Или да я бие системно. За огромно съжаление, статистиката в световен мащаб показва, че това се случва в кошмарно много семейства. Често и с неосъзнатото докрай съдействие на жените, които в даден етап го приемат за нормално и дори защитават насилниците. Интригуващ психологически феномен, нали?

Но да се върнем на темата. Трябва да си покъртителен боклук, за да удряш жени. Когато помисля за това, винаги се сещам за една от любимите си сцени от „Кръстникът“. А именно, когато Сони Корлеоне разбра, че сестра му е удряна от мъжа си. Естествено, Сони намери въпросния нещастник и го спука от бой. Работата обаче е там, че малко жени имат човек като Сони Корлеоне до себе си, на когото разчитат.

Мъжете-насилници никога не се променят. Доказано. Ако един мъж вече е започнал да бие половинката си, той никога няма да спре. Независимо какво обещава или колко цветя е купил в знак на извинение. Мъжете-насилници са сред най-долните утайки на мъжкото съсловие и не заслужават дори да се изплюем върху тях. Единствено можем да се надяваме, че в бъдеще законите ще бъдат още по-строги спрямо тях. И те ще започнат да си получават заслуженото.

Расистът/Националистът/Ксенофобът

Парадоксално е, че живеем във време, в което планираме посещение на други планети, а същевременно има толкова хора, които все още ни разделят на етничиески, сексуален или религиозен принцип. Което е висша форма на остър интелектуален дефицит, откъдето и да го погледнеш.

Не, пичове – не сте по-добър от някого друг, само защото той е с различен цвят на кожата, с различна сексуална ориентация или от друга вяра. Нищо от това не определя потенциала ни като човешки същества. Ако смятате обратното, значи имате тежки проблеми. А вероятно и хората, които са ви отгледали и възпитали.

Мъжете, които можем да определим като расисти, ксенофоби или крайни националисти, често имат и отличителни черти, по които да ги познаем. Например – слаба или никаква реализация на професионално ниво, тотален крах в личния живот и силно чувство на неудовлетворение, остра склонност към агресия и насилие. В много случаи въпросният субект е част от най-крайните фракции на т.нар. „футболни агитки“. Можете да го засечете да вдига транспаранти със свастики или пречупени кръстове по стадионите, докато люто псува всичко около себе си. Общо взето, не – това не са готини хора, даже никак.

Хленчещият

Основен принцип, заложен надълбоко в мъжката природа е, че не би трябвало да хленчиш. Напротив. Ако имаш проблем, би трябвало да потърсиш решение за него. Хленченето и оплакването не ти помагат с нищо. Стегни се, изправи рамене and be a fucking man!

Има мъже, при които оплакването се е превърнало в спорт. Те се оплакват от политиците, от шефа си, от професора си, от гаджето си, изобщо – от всички, които по някакъв начин афектират върху живота им. Същият този живот, който би бил доста по-добър, ако въпросните пичове бяха вложили цялата тази енергия в друга посока и бяха инвестирали от времето си в самоусъвършенстване. Или в по-добри резултати на работното място. Или в търсене на решения, както споменахме.

Не е казано, че самото защото сме мъже, нямаме право на нашите моменти на слабост. Напротив, имаме пълното право на това. Но помислете добре, какъв пример бихте искали да дадете на децата си. Защото един ден те ще пораснат и ще се превърнат в личности, до голяма степен – изградени по ваш модел. Бихте ли се харесали да се гледате отстрани?

Константин Симидчийски

Константин е роден и живее в София, макар и тя често да го вбесява до крайност. Пада си по тривиални неща като музика, кино, литература, спорт, видео игри и всичко останало, което може да запълни свободното му време по един смислен начин. Обича и котки, дори и когато те не го обичат.