Soundtrack.bg
Брад пит

Брад Пит за себе си и живота след Анджелина

Брад Пит в интервю за GQ Style: „За развода, алкохола и как да станеш по-добър човек“

Брад

Популярността около известни личности като Брад Пит неминуемо създава митове, от които обществото се нуждае, за да подхранва илюзии като безупречната красота, неостаряващата любов, живот сред облаци и в състояние на вечна идилия. Рано или късно обаче балоните се пукат от някоя скандална новина, потвърждаваща как звездите в човешки образ са подвластни на фактори като времето, гравитацията и обикновената човешка битийност. Всички сме изпълнени със слабости и други точки на пречупване. Или поне така го вижда Брад, за когото също дойде време за приземяване, равносметка и …изтрезняване.

Пит

Съвсем наскоро развенчахме поредният мит за идеалната двойка, известен ксто Бранджелина, който в продължение на 12 години хранеше световните таблоиди и афинитета на обикновения човек към галещи окото утопии. С новината за раздялата на Брад-и-Анджелина много мечтатели и обикновени романтични души бяха рязко свалени обратно на земята. Покрай това заземяване всички любезно бяхме информирани как Той, въпреки идеалния си имидж, надхвърляйки 50-те се отдава фатално на страстта към алкохола и става причина за болезнената раздяла в семейството. Реална, тъжна и поучителна съвременна приказка. Разтърсващо, предразполагащо към размисъл и силно очистително за самото семейство.

Тук ще се концентрираме върху гледната точка на един от главните герои в това риалити – самият Брад Пит.

Брад

Летните издания на GQ Style ще ни въвлекат в света на 53-годишният вече Брад с пълен набор от уникални фешън фотографии с него в главната роля, три негови превъплъщения за корици на списанието, както и последното му интервю. Или по-скоро един дълъг, тих и напоителен разговор между Брад и журналиста Майкъл Патърнити за дългогодишната афера на актьора с алкохола, развода му с Анджи и пречистващото му решение да стане нов човек.

Очаква ни едно горещо илюстрирано и меланхолично арт-четиво, което ни припомня как не всичко, което хвърчи се яде, как не всеки, който ни обича ще бъде до нас завинаги и как даже холивудските сюжети не винаги приключват с хепи енд, ами напротив…

И което ще се опитаме да пресъздадем за вас тук на български и накратко.

корица 1
корица 2
корица 3

Брад Пит пред GQ Style

Обстановката, в която се провежда последното интервю на Брад за GQ Style е описана от Майкъл Патърнити като приятно предразполагащ фон на разговора – по холивудски стилна и по азиатски балансирана. Пренасяме се в дома на актьора в Холивуд Хилс, който той притежава от 1994 година и свързва с множество сладки мигове в компанията на Анджи, шестте прекрасни деца и много близки на семейството. Сега този дом е странно пуст, а неговият единствен домакин е непривично сам, въпреки многобройните си фенове по целия свят, всепризнатия си актьорски талант и невероятния чар, който продължава да вдъхновява едни от най-добрите фотографи, режисьори и сценаристи.

Пит приготвя зелен чай на гостите си, облечен във фланелена риза и тесни дънки, които небрежно се свличат по слабата му осанка. В атмосферата се чувства осезателната липса на многодетната глъчка, до скоро озвучавала имението. Дълбоката тишина се нарушава единствено от спокойно разговарящите мъже и хъркането на булдога Жак – единствена домашна компания на Брад от шест месеца насам след случката на съдбоносния полет от Франция до САЩ.

Брад Пит

Материалът ни представя последния образ Брад Пит – реален и нарочно наситен с приглушена емоция, балансираща между мъдростта и ексцентричността на годините, излъчваща едновременно тъга, улегналост и пламъчета на заиграване в погледа на зрелия мъж с вид на момче.

Брад Пит

Срещаме се с образа на Брад тук и сега – след сума ти изговорени и изписани догадки относно последните събития в живота му с Анджи. Човешкият образ на актьора Пит – леко преекспониращ, но все пак играещ себе си в едно обширно интервю с фотосесия от фотографа Райън Макгинли.

Брад Пит

Снимките са направени сред природата на три американски национални парка (The Everglades, White Sands, и Carlsbad Caverns), стилно подбрани в духа на акробатичната стилистика, пресъздадена с неподражаем патос от актьора и умело уловена от професионалния обектив на Макгинли.

Виждаме един наистина различен Брад Пит – отслабнал, възмъжал, меланхоличен, философски настроен, с мокри очи, игриво-тъжна усмивка и пози, илюстриращи вечния му хлапашки чар. Брад Пит – все така привлекателен и несломим макар и на 53, макар самотен и изоставен.

Брад пит

Това е новият образ на Пит, който размишлява върху лични и вечни житейски уроци, който се моли ритуално чрез обектива за прошка, на себе си най-вече.

Новият стар Пит своенравно тъгува по изгубеното щастие и се опитва да открие покрай житейските поуки малко радост и самия себе си.

Брад Пит

Както думите, така и визията на актьора звучат трогателно искрени, самоиронични, особено подправени с горчивото му напоследък чувство за хумор.

Ето какво по-точно има да ни каже Брад Пит за настоящата си житейска роля в един напълно реален филм = Пит в ролята на съгрешил и проглеждащ. Съдбата му отрежда тази роля малко неочаквано, но напълно оправдано, както той самият признава пред себе си и пред света в последното си интервю за GQ Style, откъси от което публикуваме тук:

Брад Пит

Изиграл си доста страдащи образи в киното? Какво е болката – емоционално и физически?

Да, но да ти кажа приключил съм с тези образи. Мисля, че това беше израз на своеобразен тур през болката (“pain tourism”). И едновременно с това беше и вид отрицание.

Не съм чувал по-силен смях от този на африканската майка, загубила девет души от семейството си. Какво означава това? Mожеш да го разбереш само ако схванеш сисъла на R&B културата. R&B-то в музиката извира от голямата болка, но всъщност е вид прослава. Аз го разбирам като да прегърнеш и намериш опора във всичко онова, което ти е останало след болката. Както тази африканска майка, която е в състояние да се смее по-шумно от мен в каквато и да било ситуация.

Кога ти се яви това разкритие? Какво слушаше по това време?

Слушах доста Frank Ocean. Намирам този млад човек за много специален. Той говори за суровата истина. Болезнено честен е. Много, много специален наистина. За мен няма празно при него.
И колко иронично в моя случай – слушах и емблематичния албум „Here, My Dear“ на Marvin Gaye, чиято тема е разводът. Той също ме вкара в определена посока.

Напрегна те..

Да, но някак си красиво и много откровено. .. Знаеш ли, точно започнах терапия с психолог. Страхотно, наистина страхотно. Минах през цели двама докато намеря точният терапевт.

Смяташ ли, че ако не ти се бяха случили събитията от последните шест месеца щеше да си в тази позиция сега. Шеще ли да те застигне?

Мисля, че щеше да ми почука на вратата при всички положения.

Някои хора го наричат криза на средната възраст, но това май не е точно същото.

Не, не е това. Аз гледам на кризата на средната възраст като на страх от остаряване, страх от смъртта – изхвърляш се до там, че си купуваш Lamborghini. Не че не ми се е искало в последно време.

Може и да се изхвърлиш с няколко Lamborghini-та в бъдеще, кой знае!

„Имам Ford GT”, казва той тихичко. Ха, ха. Спомням си всъщност как на няколко пъти съм стигал до моменти, в които абсолютно ми е било писнало от себе си. И този е един от тях. Подобни моменти винаги са били страхотни генератори на промяна. И аз съм им благодарен. Но да ви кажа нещо за себе си – не помня да е имало дори и един ден от колежа насам, в който да не съм пиел или пафкал марихуана или нещо от този род. Нещо. Даваш си сметка, че става въпрос за различни вариации на цигарите – залъгалки, средства за успокоение и омиротворяване. Средство да избегаш от чувствата.

Невероятно щастлив съм, че приключих с тези неща. Спрях всичко освен пиенето, когато започнах да създавам семейство. Но последната година занемарих доста неща и прекалих с пиенето. То стана проблем. Щастлив съм, че след шест месеца, колкото и горчиво-сладки да бяха те, вече започвам да си възвръщам усещанията.

Мисля, че това е част от човешкото предизвикателство: можеш цял живот да отричаш проблемите си или да ги разрешиш веднъж завинаги и да продължиш нататък.

Значи приключваш с лошите неща, но как се възстановяваш и реновираш?

Както ако реновираш къща – махаш стария интериор и декорация. Запазваш само структурата. Метафорично казано сваляш всичко до самият фундамент и изхвърляш хоросана. За мен този период беше момент за вглеждане в слабостите и в грешките. Безсмисленото търсене на справедливост, което в моя случай винаги е било ужасно упорит и глупав стремеж, не ми донесе нищо хубаво.

Много загубена идея е да смяташ, че всичко на този свят трябва да е непременно честно. И това ви го казва човек, който е „спечелил от лотарията“… Защото съм наясно с това, че съм „спечелил от лотарията“, но продължавам да съм склонен да си губя времето в празни стремежи.

Трябва да излезеш от вцепенението. Да погледнеш надолу към всичко, което е от значение за теб.

Точно така! Да се изправиш срещу онези ужасни чувства, да си ги обясниш и да им намериш мястото. В крайна сметка разбираш: аз СЪМ чувствата, които ненавиждам. Те са част от мен. Не мога просто да ги отрека. Трябва да приема нещата или всъщност по-скоро да ги прегърна. Да се изправя лице в лице с тях и да се погрижа за тях. Защото отричайки ги, аз отричам себе си. Аз СЪМ тези чувства, тези грешки. За мен всяка грешна стъпка е била стъпка в посока някакво откровение, прозрение, някаква радост.

Да, да отричаш болката е грешка. Така изпускаш същината на живота. Изпускаш онези важни неща, които ни оформят, които ни предоставят възможност за растеж, които правят света по-добър, макар и по странен начин и с ирония. Нещата, които ни правят по-добри.

Дали е възможно да има изкуство без тях? Дали щеше без тях да има частица от необхватната красота, която ни заобикаля?

Точно така – необхватна и безгранична красота.

И между другото –няма любов без загуба. Двете вървят в пакетна оферта.

А ти? Занимаваш ли се с нещо извън работата?

Правя разни неща. Неща, каквито съм искал да правя от десет години насам. Работя с глина, гипс, желязо, дърво. Изучавам материалите. Но това е много самотно занимание. Има и много ръчна работа, което ми се отразява добре. Много неща свързани с мацане, стържене, местене, чистене след това. Направо се учудвам от себе си. До вчера не бях много установен, имах хаотични мисли, чувства относно положението, в което се намирам и съответно нищо от това, което сътворявам не е перфектно, нито под контрол, камо ли балансирано. Всичко се случва хаотично.

Така намерих един вид жаргон, чрез който да изразя това което се случва, вместо просто да го кажа на обикновен език. Намерих своя глас. Изказа, от който имам нужда в този момент.

Ваенето на скулптури сизифово преживяване ли е: да търкаляш скалата нагоре по хълма, като акт, който замъглява мислите по някакъв начин?

Намирам го за точно обратното. Може би от една страна, да, защото става дума за изпълнението да някаква задача. Всяка вечер си подреждаш нещата така, че да си готов да продължиш на следващия ден.

Намирам го по-скоро като възможност за интроспекция. Трябва да се опитваш да не излизаш от очертанията прекалено, нито да се отрязваш прекалено много. Защото аз съм много добър в отрязването и понякога това е проблем. Трябва да се науча да бъда по-лесно достъпен, по-близък, особено за онези, които обичам.

А после?

Ами после стигаме до клишето „Ако обичаш някого – пусни го да си отиде“. Сега разбирам какво означава това, защото го чувствам върху себе си. Означава да обичаш без да изпитваш чувство за собственост. Значи да не очакваш нищо в замяна. Изглежда добре написано. Звучи добре и когато го пее Стинг…

Брад Пит

Фотографии: GQ Style