От гледна точка на нас, жените, тръгнали по женски, като „ нощен ездач ” да яздим петъчната нощ. И какви са разликите от галопа на мъжката компания от съседната маса, тръгнала за женски.
Автор: Силвия Чалъкова
Петък вечер e! Най-любимото време и „климат” през всеки сезон за мъжа. Може би по-любимо и от почивката край брега, особено ако тази почивка е с официално представената пред света и роднините половинка, която на брега се превръща в активно почиващо, намазано с бронзант тяло, държащо, като вкаменелост, книга в ръка. Е, това е само един възможен сценарий. Петък вечер e! Най-любимото време и „климат” през всеки сезон за жената. Може би с изключение на почивката край брега, но само в случай, че тази почивка е активна, сиреч бронзант по тялото и хубава книга за разкош, а не тичане след: „мамоооо, искааам да ми купиш сладолееед!”, „Мамооо, изпишкааах сееее!” или пък „Милооо, ще ми подадеш ли цигарите?”. Та, да си дойда на думата! Вижте какво се крие зад хобито: Петък вечер съм нощен ездач, от гледна точка на нас, жените, петъчни ездачки (и не ни бъркайте с ездачките в сряда и събота!).
Жените се срещаме по женски в петък вечер, защото в този ден се отдаваме на хобито си „ нощен ездач ”
Цяла седмица се уговаряме, уточняваме, правим си дълги планове и сценарии за възможностите за излизане в петък-вечер. Някои са свободни, други са дистанцирани, защото нямат или са скъсали с гаджето, трети сме с една сюрия деца и излизанията с половинката са станали кът, но всички само в този крещящ, пълен с безмерни възможности за откъсване от рутината, „климат” и „сезон”, вечно щастие и цяла вечност и прочие такива, ден-петък е възможно да бъдем заедно на раздумка, разтуха и танци до зори и после коя от къде е.
Излизанията по женски в петък напомнят на приказката за омагьосаните принцеси на братя Грим – „Скъсаните пантофки”. Принцесите излизаме в петък вечер, за да скъсаме… пантофките си… от танци, от приказки, от снимки, от бързане да изживеем неизживените си дни. Животът ни притиска и не ни оставя време да го живеем. Мъжете, гаджетата и възможните такива също са замесени в този забързан живот, защото и те бързат по същите причини, но някак често, неусетно почти, ние ставаме техни сенки и не си даваме глътка свежест за чисто момичешки неща. И става така, че всички, но не заедно, си бързаме в отделни коловози. А петък вечер е „място” за събиране. И ако искаме да се съберем с някого, който ни липсва истински, то това са момичетата, приятелките, с които най-малко се виждаме. Ето защо приятелките в петък-вечер са се превърнали в спасителния оазис, най-любимата храна за душата, островът на благодатта и абсолютната достатъчност, с които яхваме вълната на нощта, за да й се насладим.
Грим, прическа, токчета, новата пола, блузка с къс ръкав и поглед с блясък за разкош. И нека този таксиметров шофьор, който ни чака долу, да внимава как разговаря с нас, защото лигавенето му при вида ни, буди в нас само ожесточен присмех и най-много да получи конфуз за себе си, ако реши да пуска неадекватни коментари или погледи. Защото ние сме се нагласили за собствената си неотразимост.
Мъжката компания на отсрещната маса
Ето ни, събираме се една по една, някоя по-една, друга, като мен, вбесяващо закъсняла. Но петък-вечер не може да не се състои. Е, понякога петък-вечер ни се случва само веднъж месечно, но важното е да я има. А ние, жените, сме изобретателни, можем да си изкараме добре, макар и в една единствена вечер, така сякаш сме излизали в пет.
Вино, водка, уиски, салати, паста, пици (не казах цици) или само бадеми – и вечерта може да влезе! Пичовете на отсрещната маса също се тълпят, изглеждат като току-що излезли от офиса – малко уморени, малко стегнати, но поставили блясъка в очите си. Чаша, втора, трета и компаниите стават все по-шумни.
Някои от съседната маса пускат погледи, които не намират отклик в нашите. Вероятно после ще ни последват, вероятно после нашата дистанцирана приятелка ще се отклони по пътя с онзи, който най-силно викаше от другата маса, вероятно гръмкото говорене и смях са част от репертоара на мъжете с хоби „нощни ездачи”, които са излезли за своя среднощен петъчен галоп, за да „боднат” една-две кобилки или пък вероятно, за да си намерят една единствена, но своята. Вероятно теорията за вероятностите трябва да се учи наизуст, защото аз сега не съм сигурна доколко вероятно е моята приятелка и пичът от другата маса да се окажат любовта на живота си или ще си бъдат просто завоеванието на петъчния галоп.
Но истината е, че женското хоби „нощен ездач” в петък се различава от това на мъжете-ездачи. Ние яздим препускащата нощ – с тоалетите й, с чашите й изпито вино, разкритите през нея тайни една на друга от уж обикновения ни живот. И този галоп е по-ценен от глупавата свалка или секса за една нощ, които вероятно са целта за мъжете със същото хоби. Пак казвам тази теория на вероятностите ми е чужда, ако я знаех, сигурно щях да напиша статистика, а не статия за мъжете и най-вече жените през петъчната езда!
Снимки: pixabay.com
