Или защо се стига до ултиматума: Рибата или аз?
Автор: Силвия Чалъкова
Повечето мъже обожавате риболова, а жените ви го ненавиждат. Ако колата е съперница на жената, то рибата е направо неин палач в дългите, бавно течащи минути и часове на почивните дни, в които вие сте на риба, а тя ви чака с тигана вкъщи, но не за да приготви уловеното от вас, благоверния, а за да ви цапардоса с него зад врата. Пък дано се сетите колко неуважена е била тя през този тягостен уикенд на рибешко мълчание и мътни води.
И ако за стръв поставим въпроса: „Защо мъжете обичат толкова много риболова?”
ще получим със сигурност два напълно полярни отговора. Жените ви ще кажат: „Защото той вече не ме обича!”, а вие, мъже: „Защото така релаксирам от тежката работна седмица. Отдавам се на търпеливото очакване да клъвне и на адреналина от това какъв улов ще имам.” Ако двата отговора се срещнат в една къща обаче, ще се сблъскат задължително и направо един друг ще започнат да се давят в дълбоките води на пълното разминаване на небето-тя и морето-ти.
И ако нашите предци-мъже са били ловци-атлети, а жените са ги чакали с казана, за да сготвят улова, то днешните мъже, по мнение най-вече на жените, са мързеливо тропнали се до устието на някой канал или езеро в алкохолен облак от пиянски релакс – тих речен „алкохолизъм”, като алтернатива на тривиалния битов алкохолизъм. Но ще побързам да ви успокоя, понеже и жените не сме цвете, освен че сме заменили казана с тигана, сме поставили над всичко своята неотразима красота на пиедестала на уикенда, през който от работни пчелички се превръщаме в нощни пеперудки, готови да пърхаме с извити мигли, поставяни „мигла по мигла”, и да замятаме екстеншъни като конска опашка от опияняващи цветове около врата ви. Ама вас ви няма. Ако жената обаче тръгне с вас на риба надали рибата ще забележи колко изключителна е жената, пък и жената ще трябва да й мълчи на тая риба-неуловена, че да не я уплаши (все едно пък ние, жените, сме някакви плашила, а тя (рибата) не е). Аз лично не съм чувала да има мъж, който на риболов да обръща внимание на жената, а не на стръвта на въдицата и на рибата. Ето защо рибата от „ловен трофей” за жените в наши дни се е превърнала в съперница, която в смъртта си на куката става още по-любима за любимия на жената.
И преди вие, мъже, да сте започнали да ме замеряте с камъни и торфни червеи (или както там се нарича стръвта), за да ме изгоните от олтара на рибешката религия, ще побързам да споделя приятелски с вас няколко мнения на писатели, изказали се по темата-стръв „Защо мъжете обичат толкова много риболова?”.
На мен лично ми звучат правдиво, без да имам отношения нито с мъж-рибар, нито с риболов, но в името на истината излагам тук отговорите на въпроса „защо, аджеба, днешните рибари търсят във всеки гьол рибка?”
Със сигурност в наши дни звучат много мъдро думите на бившия президент на САЩ Хърбърт Хувър, който казва: „Всички хора са равни пред рибата.“
Американската журналистка и писателка Фейт Сали задала преди време вездесъщия въпрос: „Защо пичовете обичат толкова много риболова?”
Много мъже й казали, че риболовът отговаря на първичното им желание за лов. Това е чувството човекът да застане срещу природата, въоръжен само с един прът, бира и слънцезащитен крем. Един от тях е споделил: „Аз просто хващам своята собствена вечеря и това е много вълнуващо!” (ако, разбира се, жена му бъде така добра да я сготви в тигана, а не да го натири с този тиган по посока на дома на жената, която го е родила, сиреч към майчиното му огнище).
Някои от запитаните са казали, че смятат риболова за спорт и това го превръща моментално в една много приятна и демократична дейност. В случая този спорт не изисква нито сила, нито пъргавина, а просто търпение, пиянство и възхищение от красотата на природата. Ех, какъв чудесен спорт!
Риболовът освен това е доста добро извинение човек да не прави много, а лятото (природата) да се шири свободно около него.
Но има и научни изследвания по темата, които показват защо жените по-често не са запалени по риболова: защото жените в многозадачността са по-добри, отколкото мъжете. Ето защо риболовът е чудесен начин за мъжете да се отдадат на силата си в монозадачността, стоейки там, само с една пръчка и търпеливо очакване!
Един човек е описал риболова като продължителни часове на скука, прекъсвани с кратки пристъпи на възбуда. Други момчета свързват риболова със смислено време, прекарано насаме с бащи, дядовци и синове. Един от анкетираните е свързвал риболова с приключенията от своето детство. „“Приключението“ беше свързано с глупави сандвичи, в горещина и влага в една малка лодка, и много малко улов на риба. Разговорите помежду ни рядко имаха дълбок смисъл, но това беше споделен интимен момент и аз го обожавах.”
Повечето мъже вероятно не анализират защо обичат риболова, но винаги са благодарни за звука на водата и слънцето в небето и възможността да хвърлят още една кука във водата и може би да уловят най-накрая златната рибка или пък просто мига. „Някои мъже през целия си живот ловят риба, без да осъзнават, че това не е просто риболов.“
„Реките са направени за мъдреци, за да съзерцават, а глупаците минават, без да се загледат.“
В Псалм 107: 23-24 е написано: „Тези, които слизат в морето на лодки, които се трудят в големите води, те търсят делата на Господа и Неговите чудеса в бездната“.
Хърбърт Хувър е писал за чувствата си към риболова така: „Отивате на риболов, за да измиете душата си с чист въздух, с прилива на морето или с блясъка на слънцето върху синята вода. Тя носи кротост и вдъхновение от благоприличието на природата, милосърдие към Създателя, търпение към рибата, подигравка към печалбите и егото, а омразата утихва и се сменя с радост. И това е дисциплината в равенството, което споменах – всички хора сме равни пред рибата. “
Друг мъдрец казва:
„Има два вида време, подходящо за риболов: когато вали дъжд и когато не вали.“
Не знам за вас, но аз след това резюме на тема риболов, не просто реабилитирах вас, мъжете-уикенд рибари, а направо съм готова да ви дам втори шанс – като разкажа на жените, че вие не сте просто кибици, клечащи на канала, с празни погледи, зареяни в нищото, а истински ловци на триглави змейове и мигове, и не на последно място посланици на семейната вечеря.
Снимки: pixabay.com
