Разговор с Николай Берберов-Бебо за групата Urban Grey, бунтарството и родната метъл сцена
Urban Grey е една от емблематичните родни метъл банди, известна сред посветените в метъла с перфектния си твърд саунд, безупречна техника на свирене и страхотните си живи изпълнения. Можете да им се насладите на всяко по-голямо метъл-събитие в столицата и все по-често из други градове на страната. Днес, например, концертното им турне ще събере фенове на метъла в Hope Live Club, намиращ се във вече ухаещия на металически рози Казанлък, а утре групата ще удостои черноморския ни металург Бургас с участие в клуб БАР БЕЗ ИМЕ . Концертите им в чужбина се случват предимно из ведри и близки държави като Гърция и Румъния, и все по-малко Турция, а точно преди Коледа групата ще свири за метъл-феновете, посещаващи клуб Diaxroniki в Кипър. Urban Grey са подгрявали концерти в България на великани като Napalm Death (2007), Sepultura и In Flames (2009), Brujiera (2012), и Cannibal Corpse (2015).
Разговаряме с „шефа“ на групата, както с намигване го наричат останалите от Urban Grey. Казва се Николай Берберов, но е по-известен като Бебо сред широките си среди от приятели, фенове и колеги-музиканти. Бебо е от хората, които едно време срещахме на Кравай. По соца от там се тръгваше по метълски, рокаджийски, ню-уейвски и други „упадъчни“ купони, понеже още нямаше клубове. На сбирките се слушаше и свиреше разнообразна музика, в зависимост от това къде попаднеш и чии родители бяха заминали в командировка или на село… После дойде демокрацията, а с нея от гаражни и домашни, участията станаха клубни. По това време Бебо свири с Alien Industry в софийски клубове като Калното и с Sheky and the Bloody Boys в O!Шипка и Swingin’ Hall, пак в София.
Проектът Urban Grey датира от 2000-та, когато Николай Берберов-Бебо и Чавдар Вълчев-Чаво основават групата. През този период те свирят предимно музика в стил industrial. Следват години, в които свиренето става все по хард-кор, а на фундаментални членове, като Чаво, им се налага да се разделят с групата – всеки по различни битови, творчески или имигрантски причини. Страхотни музиканти, минали през ситната цедка на Urban-Grey–ския перфекционизъм, като Роман (бас), Александър (вокал) и Кирил (барабани), идват и си отиват и така до днес, когато стигаме до групата в настоящия й състав:
Бебо (Николай Берберов) – китара& вокал, Добата (Добромир Ганчев) – вокал, Stone Angel (Камен Ангелов) – соло, StanG (Стани Георгиев) – бас китара, Кольо (Никола Николов) – барабани.
От ляво на дясно: Колето, Камен, Добата, Станчо и Бебо от Urban Grey; Снимка: личен архив (2016)
Кажи нещо за метъла, както ти го усещаш
Аз съм музикант. Метълът е музика, която ме инспирира като всяка друга, която харесвам. И жанр в музиката, с който веднъж зарибиш ли се – му оставаш верен, както става и с много други неща. Какво е да си метъл ли? Общо взето като всичко останало. Не че ми харесва най-много, просто така са се завъртели нещата през годините. Бях и си останах метъл. Днес поддържам звукозаписно студио, в което свирят и записват предимно метълски групи. Така се получи , че като по-млади слушахме метъл и така си остана. Не че сега не слушаме и друга музика, напротив. Музиката си е музика. Ако на 16 слушаш само един стил, на 20 вече си открил и други неща, които ти харесват. На 45, ако продължаваш да се интересуваш от музика, харесваш още повече и различни неща и границата между тях не е толкова рязка.
Стилът ви се определя като crossover, как ще го опишеш във вашия случай?
Това е смесен стил, който миксира елементи от различни стилове в метъла. При нас няма ограничения, свирим каквото се получи, но тресня винаги има!
От къде идва името на групата? До колко сте urban и колко сте grey, и кои сте вие всъщност?
На времето нещо ми се въртеше с думата urban (градски) из главата и го споделих с една приятелка, която каза, че й звучи добре. И на мен му звучеше добре. Живеем тук, в града, градски чеда сме и животът ни се върти около града и всичко, което се случва в него. Освен това сме и grey (сиви). Градът ни е сив, ние също, нещо като градски сиви плъхове сме (през смях). Grey сме най-вече, защото не правим нищо, за да се популяризираме и да изпъкваме. Това не е нарочно, по-скоро нямаме време и ресурс, а да се занимаваш и да уреждаш участия се изисква много енергия. И понеже никой не го прави си оставаме grey като едни истински сиви кардинали. Хората като чуят музикант и първосигнално се сещат за „свиркам си и ми е лесно!“. Но всъщност като във всяко нещо и в музиката ако искаш да се получи трябва усилие, време, внимание, трябва да му се отдадеш.
Urban Grey; Снимка: URSUS Photograohy
Какво мислиш за бг метъла освен, че няма бизнес основа, върху която да процъфтява? Има ли разлика между метъла, който се свири и слуша в България и навън? На какво ниво са нашите музиканти в сравнение със световните и какво мислиш за бг рок и метъл сцената?
Доста добре е развита българската метъл сцена, има много интересни групи. Ние също сме разпознаваеми, знаят ни! Но това, което мога да кажа е, че тук тече едно разделение на различни групировки – едните са хард-кор, други са блек-метъли, трети – дет-метъли и т.н. Това не се отразява добре на местната сцена въобще, защото я лишава от фенска маса. Едните ходят само на хард-кор концерти, другите уважават само концертите на техните си групи и игнорират останалите и нещата се разводняват…
Гилдията не трябва да се разцепва така! Да, вкусовете са различни, наистина, но цялото метълско съсловие трябва да бъде едно цяло.
Такова разединение е типично за българския манталитет въобще, но да не се впускаме в подобни бездънни теми…
Да, темата е бездънна, да се върнем към сцената.
За съжаление цари разединение и сцената губи от това. Ако Metallica пълнят стадиона с 50 000 души, половината от тях са над средна възраст и такива големи събития са едни от малкото, които те посещават. Те почти не ходят по клубове. Само 20% от тези 50 000 са активните фенове – това са хора между 16 и 23-години. Аз самият не съм в тази категория, не мога да ходя много по обичайните концерти и събития и така са повечето хора, ангажирани със семейства, деца и работа. Ясно е, че на чуждите групи ходим всички, но не и по клубове.
Тук напоследък идват доста чужди групи. Най-големите стигат до България чак като започне да им позалязва славата, но останалите, чиито хонорари са по-достъпни пътуват доста и често се случва да минават през България. Всеки ден има по 2-3 интересни концерта на наши и чужди групи и сцената като цяло е много добра! Това е, защото чуждите банди нямат статут на звезди, единствено Metallica запазиха статута си на големи. Навън има пренасищане от стилове и групи, конкуренцията е страшна, Youtube предлага безкраен избор. Трябва да си много активен, непрекъснато нещо да правиш – свирене, записи, издаване, снимане, пътуване… Някои наши групи също започнаха да турват.
Имаш ли предпочитания сред българските имена в метъла и от родната underground сцена като цяло?
Odd Crew, O.H., Last Hope, Redound, Vendetta, Savage Ravage, ITSI, Revenge Project, K.O.R.A., Coprostasis… са между многото добри групи, които има в България!
Кои групи най-добре допълват вашия стил и репертоар, и с кои се получават най-силните съвместни участия?
Не е важно групите да се допълват, а да имат добри парчета, да могат да си изсвирят нещата както трябва и добре да си презентират стила – това е важното! Не трябва да търсим да сме стилово еднакви. Има някои хард-кор банди, които не искат да свирят с нас или други метъл банди… това не го разбирам.
Николай Берберов-Бебо в действие на сцената на Маймунарника; Снимка: личен архив (2016)
Как оцелява тежкия стил в бг музиката? Има ли според теб и своите добри страни факта, че бизнеса и парите не определят вашите изяви?
Да, определено. Всеки си свири каквото му е на сърцето и бизнесът не пречи на творчеството, такова, каквото го усеща групата. Но от друга страна всичко се случва на мускули,защото нямаме ресурс да правим нещата изцяло. Някои успяват. Например Odd Crew и Last Hope са успяли да си изградят статут на група с редовни участия навън по фестивали и клубове. Така са се позиционирали. Бизнесът за това е бизнес, за да се занимава с менажиране, а групата да свири и измисля музика. Лошото е, че когато бизнеса се бърка в изкуството търси лесната печалба и изисква от музикантите да свирят само каквото е популярно. За да има печалба се търси продаваемото, а не различното.
В бизнеса с музика съществуват определени правила за всеки един стил – как и какво да се свири, така че да се продава по-лесно. Който иска бизнес трябва да се съобразява с това. И много хора се поддават на модерните тенденции, но им се налага да се променят всяка година без да могат да изградят свой собствен стил. Аз лично не одобрявам това. Истинската група се формира, когато се съобразява със собствените си идеи. Само тогава се получава истинско изкуство. Дори и да са се повлияли от други групи, така те пак запазват автентичността си.
Ние свирим това, което ни се иска, хубаво или лошо – това е, което сме успели да измислим. А модерното е мимолетно и в него не си струва да се влагат усилия.
Модерното не ме вълнува. Българската метъл-сцена затова е автентична – заради липсата на бизнес. Това прави нещата натурални. Тя не се влияе от това, което се продава, а от вкусовете, таланта и разбиранията на музикантите.
Urban Grey
Urban Grey имат доста фенове, за вас се говори като за едни от най-добрите в българския метъл. На какво се дължи успехът ви?
На това, че сме постоянни и полагаме усилия. Музикантската работа е криворазбрана – „Пей сърце“ – хващаме китарата и запяваме. Но няма как да се получи без постоянен труд. В обратният случай се зацикля, като във всичко друго. За да си добър в нещо трябва да го правиш често и по много. Ние свирим в Urban Grey вече 16 години, упорити сме.
А дали и колко сме добри е относително. Как се определя дали си добър – дали от това, че се продаваш добре и концертната посещаемост е голяма или от това, че свириш добре? За едни сме добри, за други не сме дори интересни, за трети сме просто много технични и т.н. – относително е!
Urban Grey на сцената на MixTape5; Снимка: URSUS Photography
В кои клубове стават най-добрите концерти?
Малко са клубовете с добра апаратура и сцена. Има си предпоставки и изисквания, за да се получи добър концерт и за съжаление повечето клубове не успяват да ги покрият, което се отразява и на концертите. Ако е кофти озвучаването трябва да го караш на фантазия, а не сме вече на 16 да се кефим на само на джангър, искаме да си чуваме групата като свирим. За метъл концерти в София най-добри сцени се предоставят от клубовете Fans, Live and Loud и MixTape5. Извън София също има яки места за свирене като БАР БЕЗ ИМЕ в Бургас, Live Club във Варна и разни клубчета из Пловдив, в които свирим понякога. На повечето останали места в провинцията се получава само ако групата има апаратура. С нашия back-line например става добре и в по-малките клубове.
Подгрявали сте доста големи групи. Има ли такива, с които съжалявате, че не успяхте да го направите, имате ли мечта да свирите с някоя определена група?
Всеки за нещо си мечтае… Аз съм доволен и не си мечтая за нищо определено. Яко е да се свири с която и да е емблематична или добра група. А и нашият списък е доста добър – Napalm Death Sepultura, In Flames, Brujiera, Cannibal Corpse – доволен съм!
Какво мислиш за начина, по който се развива съвременната алтернативна музика като цяло; какво се слуша най-много в момента; какво слушате напоследък, когато се събирате в по-тесен „метълски“ кръг?
Като цяло бизнеса навън си се развива и си тече. Има адски много групи. Аз не съм много в час да откривам нови банди. Нещата там, както вече стана дума, са много „бизнес“, но със сигурност в цялото море от групи има и много изключения.
В интерес на истината не си пускам много музика, по цял ден около мен звучи музика в студиото и понякога ми идва дори в повече. Напоследък около мен се слушат групи като Warbringer и Municipal Waste.
Текстовете и визиите, които използвате са с определена социална и политическа ангажираност. До колко смяташ, че съвременната музика трябва да се ангажира с политически лозунги и как?
Това е въпрос на личен избор. Метъла е много подходяща музика за бунтарство. Така я усещам и аз за себе си и за това наред с музиката си се стремим да изкарваме и политически лозунги срещу системата, защото сме бунтари от край време. Но ако вземем например диското – за разлика от метъла, в диското няма как да политиканстваш, би било нелепо! Не че не харесвам диско, но то си е по-купонджийско и не се връзва с политиката.
Моята позиция е, че срещу тиранията трябва да се борим и метъла ни дава нужните изразни средства и формат за това.
Смятате ли, че стилистиката в метъла и underground-а трябва да се поощрява сред подрастващите? Навремето се смяташе, че метълите са пропаднали хлапаци, „тръгнали по наклонената плоскост“, а твърдата музика беше „ретроградна“. Метъл-поколението обаче има вече своите „възрастни“ , особено навън много метъл-ветерани станаха дявдовци. Как това преосмили ценностите или според вас все още има стигма по въпроса за „лошото“ влияние на тази музика?
За метъла се смяташе, че влияе лошо по време на соца. Тъкмо поради бунтарсия му характер. И тогава се бунтувахме и сега също, така си е със всяка бунтарска общност. А докато са били още новост, блуса и джаза също са били смятани за течения с не особено висок морал просто защото са били различни. Новите неща винаги плашат и се смятат за отрицателни.
Метълът си е просто музика. Не музиката определя деградацията в едно поколение. Има типове, които са склонни към деградация, както има метъли, които са успели в професията и са създали семейства.
Във всяка една култура има деградивни елементи. Например да вземем чалгата и цялата чалгарска еуфория, която се опитва да гради култура около скъпи коли, силиконови мацки, да щракаме с пръсти и да работим по-малко. С метъла е различно, защото в него има критерии за качеството на самата музика. Метъла е просто стил, който обособява фенска маса от най-различни хора, нищо, че изглеждат малко по-различни от останалите. Метълите са различни, защото са бунтари и отказват да се идентифицират със системата.
Повечето от вас сте вече семейни хора. На какво бихте искали да научите децата по отношение на музиката?
Мен лично ме интересува децата ми да слушат качествена музика и да не се подлъгват по модерни течения.
Mainstream-a в момента е супер ретрограден. Различните музикални стилове в съвременния поп са до голяма степен чалга по смисъла на чалгата като по-широко културно понятие.
Все ми е едно дали децата ми ще слушат метъл или нещо друго, стига да не е чалга в нейните музикални разновидности.
Вече имате издадени 2 студийни албума – Feerfight (2008) и Age of Awareness (2014) Какво да очакват феновете ви през идната 2017-та?
Нов албум, разбира се. Парчетата вече сме ги измислили, само трябва да ги запишем.
Освен с проекта Urban Grey с какво друго интересно се занимавате? Участвате ли и в други начинания?
Всеки с нещо се занимава. В музикално отношение почти всички участваме и в други проекти. Аз съм член на рокабили бандата Leepra de Luxe, Кольо свири с Falt, а Камен е в групата на Sheky.
Очаквайте днес Urban Grey в Казанлък!
Очаквайте утре Urban Grey в Бургас!
Автор и обработка на интервюто: Ралица Димитрова
