Уди Алън – Модерният класик в комедията и кинороманизма
s
„Не искам да остана безсмъртен с творчеството си. Искам просто да не умирам.“ Уди Алън
Рожден ден празнува днес кино-класикът Уди Алън. Той е велик комик, който успешно премина през своите осемдесет и днес посреща осемдесет и първата си годишнина без по нищо да му личат годините. Той си е все същият шоумен, режисьор, актьор, писател, сценарист, драматург, продуцент, музикант и интелектуалец, на който не можеш да затвориш устата, камо ли да го спреш да прави филми. А който може да спре да го слуша, гледа и да се смее на блестящите му реплики, предупреждаваме, че тук ще намери само „досадното“ ни възхищение от този дребен, невротичен остроумник с очила и панталон във винтидж кройка от петдесетте.
Алън е толкова характерен и уникален, че или го мразиш, или го обожаваш. Филмите му са пълнокръвни устойчиви системи, в които всички аспекти на авторството като сценарий, кинематография, режисура, музика, философия, та чак до формата и шрифта на надписите носят неговия уникален стил, отдавна утвърдил се като класика в киното. Той има и своята вярна публика, която го следи и препрочита по всяко време, нетърпелива за всеки нов повод да поумува и иронизира нещата от живота заедно с Уди.
Образът Уди Алън е събирателен и съществуващ едновременно в реалния живот и изкуството. Този от истинския живот непрекъснато прескача от реалния към кинематографичния свят с помощта на магическите трикове на въображението и различни стечения на обстоятелствата като в „Пурпурната роза от Кайро“. Истинският Уди често е герой от филм на Алън, изигран от самия него и следващ негов сценарий. Несъмнено той си е образ – неподражаем, цялостен и непоклатим, от която и гледна точка да го сканираш.
Ето някои интересни перспективи на този образ, познат ни като Уди Алън:
Магическите трикове и кларинета
„Осемдесет процента от успеха се дължи на това просто да се появиш.“
Уди Алън се появява на бял свят на 1 декември 1935 година в Бруклин, под името Алън Стюарт Конигсберг. Майка му е потомка на австрийски, а баща му на руски еврейски имигранти. Явно и двамата са били забележителни хора и блестящи родители, след като самият Алън ги сравнява с Граучо Маркс и Фернандел. Както еврейските семейни традиции, така и бруклинския манталитет намират своето легитимно място като теми в по-късното му творчество. Кой може да забрави гордите иронични подхвърляния, намекващи за еврейското му потекло, от рода на:
„Гордея се със златния си джобен часовник. Дядо ми ми го продаде на смъртния си одър.“
Но за момента той е само едно малко момче от Бруклин, което прекарва голяма част от времето в стаята си, зает да изучава любимия си кларинет и различни илюзионни трикове. Известен с невероятната последователност в работата си, Уди продължава с тези увлечения до днес, усъвършенствани и станали неделима част от живота и творчеството му през годините.
Алън пробива в шоубизнеса едва на 15 години с хумористичните си публикации в местни вестници, с които успява да си докарва по $200 на седмица. От печатните издания той се прехвърля към телевизията, но това бързо му докарва усещането, че така само губи ценно време и талант. Агентите му го убеждават да стартира свое комедийно шоу и въпреки първоначалния си страх от сцената той става доста известен. Отначало Алън реагира на аплодисментите в стреснати пози, запушвайки ушите си, но постепенно става ясно, че публиката обича шегите му и плашливия му вид още повече я забавлява.
След няколко години, прекарани на бруклинска и телевизионна стенд-ъп сцена, Алън получава поръчка да напише сценарий за „Какво става, маце“ (1965) с Уорън Бийти в главната роля. Самият той получава малка роля в същата продукция. Става така обаче, че Уди удостоява сам себе си с по-добрите реплики и оставя на Бийти по-малко завладяващите диалози. В резултат Уорън Бийти се отказва от филма, а ролята му поема Питър Селърс, който естествено изисква най-доброто от сценария за себе си. След това поучително преживяване Уди разбира, че не би могъл да работи във филми, ако не контролира продукцията в нейната цялост. Половинчатите работи не са за него и всички негови фенове отдавна знаем защо е така.
„Какво става, Тайгър Лили?“ (1966)
Теоретично погледнато, режисьорския дебют на Алън в киното бележи филмът „Какво става, Тайгър Лили?“ (1966) – японска шпионска история, в която той сам дублира с авторски комедиен диалог фабулата, която минава в търсене на тайна рецепта за яйчена салата.
Но истинският му режисьорски дебют в киното е с „Взимай парите и бягай“ (1969). От този филмов момент нататък до днес Алън изкарва по един филм на всяка година написан, режисирам и по-често с негово участие, отколкото не. От тогава насам, едновременно с филмите, Алън не престава да радва публиката и с гениални пиеси, скечове, книги, интервюта, както и с музиката си на изпълнител и композитор.
Класика, комедия и екзистенциализъм – 3 в 1 по Уди-Алъновски
„Ами ако всичко се окаже илюзия и нищо от това не съществува? В такъв случай определено съм се минал с покупката на онзи скъп килим!“
Филмите на Алън са класика в жанра на модерната кино-комедия, а той самият е един от най-верните поклонници на класиката под разнообразните й житейски форми и превъплъщения в изкуството. Наред с дългия си списък от странности, характерен за всеки гений, Уди Алън поддържа образа на интелектуално изкопаемо от класически тип, непрекъснато ровещ се в смисъла на живота.
„Секскомедия в лятна нощ“ (1982) намеква за родство с пиесата на Шекспир и забавлява с прекрасната си визия, хумор и актьорски състав, в който се отличават Миа Фароу, Уди Алън и Хосе Ферер
Влечението му към класиката не се ограничава само до вечните теми за любовта, секса, живота и смъртта, които той неуморно чопли и възхвалява в почти всичките си филми. И в живота, както във киното, Алън намира екзистенциална опора в сигурността на класическата образност и противопоставяния под прикритието на добрия хумор:
„Двата най-големи мита по отношение на мен са, че съм интелектуалец, защото нося очила и че съм човек на изкуството, понеже филмите ми не носят печалба.“
„Принципно съм човек с ниска култура. Предпочитам да гледам бейзбол с бира и кюфтенца.“
Класиката му дава опора и сред динамиката на невротичния битовизъм. От край време Алън използва пишеща машина, която заема почетно място като интериорен фрагмент, мощно класическо оръдие на труда му и съавтор във всичките му сценарии, книги и пиеси. Алън не притежава компютър, а виртуалната му кореспонденция се администрира от лични асистенти.
В музикално отношение Алън отново е повлечен от еуфория към класическата симфоничност, както и джаз музиката. От 2005 насам той свири в манхатънския клуб Café Carlyle. През 2007-ма, Алън прави турне из Европа с ню-орлеанска джаз група под ръководството на Еди Дейвис, с която има концертни изяви в Брюкслел, Люксембург, Виена, Париж, Будапеща, Атина, Лисабон, Барселона, Сан Себастиан и Ла Коруна.
Европа и Америка
„По някаква причина съм много по-ценен във Франция отколкото у дома. Подозирам, че субтитрите там са невероятно добри!“
Като един предрешен Englishmаn in New-York от едноименното парче на британския музикант Стинг, Алън се подвизава в киното и изкуството на Америка с предизвестена квази-популярност. В родната си Америка той е уважаван и ценен от познавачите, но не достатъчно популярен поради своята принципна и публична, директна и косвена критика към американския модел:
„Организираната престъпност в Америка завладява повече от $40 милиарда годишно, но отделя много малко за офис консумативи“ , остроумничи Алън.
„Манхатан“ (1979) впечатлява с великолепния си актьорски състав, сред който са Мерил Стрийп, Даян Кийтън, Майкъл Мърфи, Мюриъл Хемингуей и Уди Алън, заснети от Гордън Уилис.
Той иронизира и опонира американизма в различните му форми, но най-силни си остават аргументите му срещу комерсиализма, отстояван на всички нива и най-вече в изкуството. В „Ако импресионистите бяха зъболекари” четем и препрочитаме:
„Не ми стигаше тази история, ами се заех да оправям корена на един от зъбите на госпожа Уилма Зардис, но по средата на работата паднах духом. Внезапно осъзнах, че каналът на корена не е това, което ми се работи! Лицето ми пламна, главата ми се замая. Избягах от кабинета, където можех да дишам на воля! За няколко дни изгубих съзнание и се свестих на морския бряг. Когато се върнах, тя продължаваше да седи на зъболекарския стол. Завърших работата си по задължение, но нямах сили да я подпиша.”
За свое най-голямо щастие, Уди Алън през повечето време се подвизава на своя морски бряг на безсъзнанието като в приятна разходка с някой бъбрив бруклински типаж, и не му се налага да оправя нечии зъбни корени. Като един истински потомствен евреин обаче, Алън знае цената на парите и въпреки анархистичната си порода не отрича ползата от тях:
„Парите са за предпочитане пред бедността, било то и единствено поради финансови причини“, умува Алън по въпроса.
Така или иначе, идеалистичното отношение на Алън към изкуството и живота го прави чужд към машината за пари Холивуд и много по-популярен в Европа, отколкото в Америка. През 2002 г. испанците от град Овиедо му издигат статуя в естествен ръст, а през 2007-ма той е удостоен с почетна докторска степен от университета Pompeu Fabra в Барселона. Напоследък Алън все по-често снима в Европа с участието на забележителни имена от европейското кино.
За всичко това помага до голяма степен неговият вкус към класиката и интелектуалното вдъхновение, с което се захранва предимно от европейски творци в литературата като Шекспир, Достоевски, Толстой, Чехов, Флобер, Кафка и Стендал и в киното като Бергман, Трюфо и Жан Реноар. Тези автори насочват неговите филмови търсения и създават предпоставки за раждане на десетки негови киноромани, сценарии и пиеси. Негови предпочитани оператори от край време, наред с американецът Гордън Уилис, са италианците Карло ди Палма и Виторио Стораро, както и шведът Свен Нюквист.
Киното е скъпо изкуство и ако твориш в Америка трябва да си наистина добър кино-разказвач, за да останеш независим от големите студия. В този смисъл за Алън няма никакъв проблем – актьорите, които работят с него са наясно, че независимо от това колко са известни, получават един и същ хонорар. Получава се така, че желаещите сред известни имена в киното, които жадуват да играят под режисурата на Алън са много, въпреки, че за това биха получили само малка част от обичайното си парично възнаграждение.
„Връзката ми с Холивуд не се основава на любов и омраза, а по-скоро на любов и презрение. Никога не съм се подлагал на унижението, което се асоциира със системата наложена от холивудските студия. Чист късмет е, че съм запазил независимостта си в Ню Йорк. Обичта ми към Холивуд се дължи на огромното удоволствие от някои филми, излезли от там. Не всички, но има значителен брой холивудски филми, който са от значение за мен.“
Алън може да е опозиционер на холивудския модел, но за това пък винаги е бил момче от Бруклин и голям фен на ню-йоркската атмосфера. Ню-Йорк е естествена сцена за кинороманите на Уди Алън. В ню-йоркските джаз среди и клубове Алън намира убежище за личния си живот и музикалните си пристрастия. Носталгичен и реален, градът е вечният декор в бита на Алън. Наскоро с последната си съпруга и двете им осиновени дъщери се нанасят в класически стар дом, който се намира в един от най-китните и скъпи райони на Манхатън. За него Architectural Digest пише, че е прекалено луксозен, за да се определи като бохемски и прекалено ексцентричен, за да бъде буржоазен. Типично в стила на Уди Алън!
Успехът
„Лично на мен това, че съм успял не ми помага много. Помага ми малко. Преди много години Уорън Бийти ми сподели, че да си успял е като да си в бардак с кредитна карта, но аз никога не го усетих точно така. За мен успехът е по-скоро като да пребиваваш в бардак с кредитна карта, чиито срок е изтекъл.“
Уди Алън смята „Мач Пойнт“ (2005) за свой най-добър филм
В много свои изказвания, Уди говори за успеха си като за сигурен знак, че е на прав път в живота и творчеството си. Както повечето теми, върху които разсъждава, и успехът не минава без доза от ироничната му пренебрежителност, но това не му пречи да се мотивира за още и още. Алън е номиниран за общо 136 награди, голяма част от които е спечелил. Това е повече от номинациите на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и Харолд Лойд взети заедно.
Общо 14 различни актьора, в това число Мартин Ландау, Джуди Дейвис и Шон Пен са били номинирани за изпълненията си под режисурата на Алън. Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Даян Уийст и Мира Сорвино печелят Оскари за изпълнения в негови филми. Филмът „Ани Хол“ грабва общо четири Оскара и спечелва грандиозното признание на Академията за най-добър филм с най-добра актриса, най-добър режисьор и най-добър сценарий.
Освен от Оскарите, Уди е бил номиниран и признат от различни други американски писателски и режисьорски гилдии, както и за наградите Golden Globes, британските BAFTA и френския César в категории за най-добър филм. Той е печелил всяка една от тези награди поне два пъти.
Алън печели и много други големи признания през годините, сред които изпъкват тези в категория за цялостен творчески принос от American Comedy Awards (1987), Venice Film Festival (1995), Directors Guild (1996), BAFTA (1997) и Cannes (2002)
Въпреки всичко Алън твори единствено, за да се развива и да забавлява публиката. Той има зад гърба си 48 режисирани филма, още толкова кино-сценария, една музикална филмова продукция, записана от самия Уди Алън и неговия оркестър, 8 художествени произведения и 41 роли като кино-актьор. Неговото отношение към успеха и до днес си остава еднозначно и насмешливо:
„Тази година съм звезда, а какво ли ще бъда догодина? Черна дупка?“
Сексът и дребният очилат мъж с бруклински акцент
„Аз съм практикуващ хетеросексуален, въпреки че бисексуалността удвоява шансовете за среща в събота вечер.“
„Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972)
Филмът му „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972) представлява серия от седем комедийни филмови скици, пълни с препратки към класиката в лицето на Шекспир, Фелини, Микеланджело Антониони, Едуард Дейвис Ууд младши и алъновите архетипи, всеки един умуващ върху директно зададени въпроси за секса.
Както и останалите любими теми на Алън, и тези анализиращи любовта и секса биват разгръщани и доразвивани последователно из цялото му творчество. Той говори за секса с комедийна пародичност и самоирония и го прави веднъж директно от свое име, друг път от гледна точка на филмовия герой, чрез който диалогизира със света, но и в двата случая дава да се разбере, че се радва на завиден успех сред една отбрана част от женското съсловие.
За никого не е тайна какъв афродизиак би могъл да бъде интелекта, особено в комбинация с хумора. За това не ни изненадва фактът, че през 1995 година Уди се нарежда на 89-то място в класацията за 100-те най-секси звезди във филмовата история според списание Empire. Така или иначе, темите за страстта и секса присъстват навсякъде из творчеството на Алън и са основен източник за скандализиране на личния му живот. В разгара на най-дълбоките му философски монолози току изкача по някоя грандиозна реплика от рода на:
„Правенето на секс е като играта на бридж. Ако нямаш добър партньор, добре е да разчиташ на добра ръка. „
“Сексът без любов е безсмислено преживяване, но в сравнение с останалите безсмислени преживявания, то е адски добро.“
„Мозъкът ми е вторият ми най-любим орган.“
Отблизо и отвъд
Алън никога не гледа филмите си и рядко се появява на номинациите в Холивуд. Той е поредното доказателство, че талантът изисква определена лудост, за да оцелее и да се изяви истински. Освен, че е вегетарианец и понастоящем женен за Сун-И Превин, която е по-млада от него с цели 35 години и е осиновена дъщеря на бившата половинка на Алън – Миа Фароу, Уди е подвластен и на завиден брой фобии. С присъщото си чувство за хумор, Уди се признава за страдащ от арахнофобия (страх от паяци), ентомофобия (от насекоми), хелиофобия (слънце), кинофобия (слава Богу не става дума за кино, а за кучета), алтофобия (височини), демофибия (тълпи), карцинофобия (болестта рак), некрофобия (страх от смъртта), верминофобия (микроорганизми), както и ужас от хотелски бани. Алън, който никога не е бягал нито от самоиронията, нито от критиката, не спира да разсъждава по темата:
„Мисля, че прекалено много неща не са в ред със света, за да може човек да се отпусне и да бъде щастлив. По-естествен, и съответно по-добър вариант, е състоянието на безпокойство и напрежение от хала, в който се намираме.“
Хуморът, иронията и философското отношение на Алън към екзистенциалните въпроси са котвата, която го държи над нещата и му дава възможност да си поеме дъх от множествената неврозност, властващи вътре и извън него. Ето някои незабравими негови изказвания по повод смъртта и отвъдното, с които всеки песимист би могъл да прехвърли осемдесетте по примера на Алън:
„Не вярвам в отвъдното, въпреки, че за всеки случай бих си взел резервно бельо.“
„Не ме е страх да умра, просто предпочитам да не съм там, когато се случи.“
„Има и по-лоши неща от смъртта, като това да прекараш вечерта в компанията на застрахователен агент.“
„За вас може и да съм атеист, но в очите на Господ съм самата Лоялна Опозиция.“
Четем, гледаме и слушаме Уди Алън вече второ поколение публика, а той е все така творчески жизнен и динамичен. Все същата симпатично-странна визия на средностатистически екзистенциалист, все същата осанка на монологизиращ и режисиращ живота наоколо, все същите очила и все същия блясък и насмешка в очите. Както сам той тълкува времето, то е нищо повече от „естествения начин, по който природата регулира нещата да не се случват едновременно“.
Последният филм на Уди Алън „Café Society“ (2016) е описан от критиката като сладък, нежен, носталгичен, очарователен и красиво заснет
Представяме си как Уди Алън празнува 81-вия си рожден ден в манхатънския си апартамент, елегантно проектиран в провинциален викториански стил и уютно адаптиран към нуждите на модерния невротичен интелектуалец. Или може би Алън ще предпочете за днешния си празник романтично бягство в любимата си Венеция, на която преди години помогна финансово да възроди от пепелта своя Театро Ла Фениче. Където и да се намира днес Уди, неговите фенове винаги могат да си устроят виртуална среща с него чрез някои от шедьоврите му. Всеки от един тях би бил добър и забавен избор за познавачите на кино-изкуството.
Честит рожден ден, Уди Алън! Пожелаваме ти завидно дълголетие, още много успехи в лоялната ти опозиция и работата с двата ти най-любими органа.
Текст: Ралица Димитрова
