Soundtrack.bg
Плакат с Фидел Кастро

Фидел Кастро: последният мохикан на революцията

Почина Фидел Кастро – главнокомандващ кубинската революция и бивш президент на Куба

Коменданте Кастро, лидерът на революцията и социалистическото управлвние в Куба почина на преклонната 90 годишна възраст. Представяме си го като човек, който е издъхнал в щастливият унес на изпълнената житейска мисия. Или поне в собствение си очи…

 

Дълго време се спекулираше покрай това дали бившият президент на Куба с разклатено здраве е още жив или наследниците прикриват смъртта му поради страх от размирици. Но ето че снощи настоящият президент на Куба официално оповести кончината на легендарния Кастро по националната кубинска телевизия.

Фидел Кастро управлява Куба от 1959 до 2006 година, когато поради здравословни причини постът му поема неговия брат. Раул Кастро държи властта до днес със здравата ръка на династията Кастро.

Реч на Касто

Кастро по време на митинг в чест на 154 годишнината от рождението на националния герой Хосе Марти в Централния Парк в Хавана. Кастро е сниман по време на разгромителната си реч, с която критикува предложението на САЩ да предостави милиарди долари на страната при условие, че Куба се откаже от комунистическия режим и управлението на Кастро.

Ел Коменданте в дела и документи

Фидел Кастро е един от емблематичните световни лидери на 20 век и най-дълго управлявалият съвременен държавник след Кралица Елизабет II. Той е роден на 13 август 1926 г. в Източна Куба. Завършва юридическия факултет на Университета в Хавана, където начеват развитието си радикалните му възгледи и интереса към политиката.

Кастро се присъединява към антикорупционната Ортодоксална партия през 1947 г. и участва в неуспешния опит за свалянето на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.

През 1950 г. Фидел Кастро отваря адвокатска кантора, а две години по-късно се включва в надпреварата за място в Камарата на представителите на Куба. Изборите обаче се отменят поради опит за държавен преврат.

Кастро решава повече да не членува в партии и стартира собствена реална офанзива срещу властта.

През 1953 г. заедно със стотина други мъже Ел Коменданте, както ще го наричат мнозина от тук нататък, предвожда щурм срещу казармите в Монкада. Акцията завършва с неуспех, много от хората му загиват, а самият той е осъден на 15 години затвор.

През 1955 г. Кастро е освободен и заминава за Мексико, където планира пореден неуспешен опит за преврат. Този път към отряда се присъединяват  Ернесто Гевара и брат му Раул.

Рамо до рамо с Че Гевара, Кастро идва на власт след революцията в Куба през 1959 година. Революционните му обещания за възстановяване на политическите и гражданските свободи получават подкрепата на мнозинството кубински граждани.

Кастро и Че

Малко след революцията идеите на кастро се радикализират и той установява еднопартиен режим в страната, овладявайки всички аспекти на икономическия и обществен живот.

През този период от управлението на Кастро, висшата и част от средната класа биват пратени в изгнание. Бизнесът на американските компании на острова се национализира.

Братската дружба на Кастро с Москва за малко не довежда света до ядрена катастрофа по време на Кубинската криза през 1962 година.

През 1960 г. Кастро сключва търговска сделка със Съветския съюз и затвърждава анти-американската си политика и реторика.

Кастро е известен с яростните си тиради срещу САЩ и подкрепата, която получава от много леви правителства, особено тези в Латинска Америка (Уго Чавес) и Африка (Нелсън Мандела).

Кастро и Мандела
Фидел Кастро и бившия Южно-африкански президент Нелсон Мандела; снимка:Ройтерс

Кастро и Чавес
Президентът на Венецуела Уго Чавес оказва братска подкрепа през 2006 г. с посещение при Фидел Кастро, който е с все по-влошаващо се здравословно състояние; снимка:Ройтерс

По време на управлението на венецуелският президент Уго Чавес щедри доставки на петрол подхранват Куба в замяна на кубински специалисти в областта на медицината, образованието, спорта и въпросите на сигурността.

В родината си Кастро е най-обичан от  бедните социални слоеве, които по време на управлението му получават безплатно образование и здравеопазване след революцията. Но икономиката на Куба затъва рязко след наложеното ембарго.

Кубинската зависимост от СССР става все по-осезаема и определяща икономическото развитие на страната. По време на режима на Кастро, около 125 хиляди души стават икономически и политически имигранти, предпочели условията на живот в непосредствена географска близост, които предлагали САЩ.

Кастро с Гагарин
Кастро в братска прегръдка със съветския космонавт Юри Гагарин

Кастро и Арафат
Фидел Кастро на летището в Хавана посреща палестинския лидер Ясер Арафат, пристигащ на официално посещение в Куба; 14 ноември 1974 г.; снимка: Ройтерс

Първите признаци за промяна в Куба се усещат през 90-те години на миналото столетие.

По това време дъщерята на Кастро – Алина Фернандес Ревуелта, търси убежище в САЩ и публично критикува политическия режим на баща си.

През 1994 г. в Куба се организира най-големият анти-Кастро протест, който принуждава около 35 хиляди души да избягат в съседна Америка с подръчни лодки и салове. Това е и най-голямото преселение на хора след 1980 г., когато отплава „Флотилията на свободата“.

Кастро и Джими Картър
Бившият президент на САЩ Джими Картът и Кубинския премиер Фидел Кастро слушат кубинския национален химн на стадиона ‘Латиноамерикано’ в Хавана през 2002 година; снимка: Ройтерс

През 2002г. бившия президент на САЩ Джими Картър прави историческо посещение на добра воля в Куба, в отговор на американски твърдения за „кубинска опасност“ от биологични оръжия.

Това е първото посещение на американски държавник на острова след революцията от 1959 година.

Малко след него биват разсекретени десетки от плановете на ЦРУ за покушение срещу кубинския президент. Според данни на кубинското контраразузнаване става дума за 638 неуспешни американски опита за отстраняване на Кастро.

През пролетта на 2016-та, Барак Обама посети официално Куба в качеството си на действащ американски президент и от хаванска трубуна заяви, че е време ембаргото , което трае повече от половин век, да отпадне. След обявяването на смъртта на Фидел Кастро, на 26 ноември, френският президент Франсоа Оланд се присъедини към призива на Обама.

Кастро плакат
Пропагандно табло с цитат от Фидел Кастро: „Бий се срещу невъзможното и победи“

До ден днешен, в Куба за президента Кастро се говори или хубаво или нищо.

В Куба няма нито една улица на името на Фидел Кастро, няма и негови паметници.

Твърди се също и че няма и кубинец, който  да не храни добри чувства към другаря Кастро. Ако има такива, те вероятно отдавна живеят в Маями.

В отношението на кубинците към техният Ел Барбо (в превод от испански: „Брадата“) винаги присъства доза национална гордост. Ако някой кубинец реши да критикува Фидел Кастро, той никога няма да го нарече по име. Вместо това ще прави жест с ръка към долната част на лицето си, с който да обрисува брада.

Популярно схващане сред кубинците е, че зад всичко добро в държавата стои управленската далновидност на Кастро, а за всичко лошо са виновни американците.

Кастро и Марадона
Кастро с аржентинската футболна звезда Диего Марадона по време на интервю за La Havana през 2005 г; снимка: Ройтерс

Като нация живяла години наред в система, експериментираща с комунистическата идеология, с народа на Куба ни свързва обща история и не само…

Кастро идва два пъти на официално посещение в България – през 1972 и 1976 година. Соц-легенди разказват за близките му отношения с известни български дами от тогавашния елит.

Българката певица Йорданка Христова, известна като една от жените, пленили с чара си Фидел Кастро, споделя във връзка със смъртта му пред 24 часа:

„Той беше приятел на света, на историята. За него важните проблеми бяха световните политически проблеми, глобалните промени. Бих казала, че беше и аскет. Много лишения изтърпяха кубинците… Но са такъв народ и такъв дух, че борбата им за независимост може би ще приключи с фамилията Кастро.“

Кастро в София
Посрещане на Кастро на тогавашния булевард Ленин в София

Вестта за смъртта на Кастро е повод за девет дневен траур в Куба. Венецуела пък ще скърби официално за кубинския си брат в продължение на три дни.

По новините гледаме как студенти от университета , в който е учил Кастро са напълнили улиците с плакати, скандират името му. Младо момиче споделя пред журналисти:

„Той беше душата на Куба…“

Дали Куба ще продължи по пътя, който скандализира половин век света? Който преживя падането на Съветската империя и смяната на 12 американски президента?

Дали социалният експеримент на Кастро ще продължи, когато него вече го няма?

Кастро поп арт
Плакат на Кастро в кубинска версия на поп-арта от художника Раул Мартинес, който е една от влиятелните фигури от хаванската арт сцена; Снимката е предоставена от частния архив на Линкълн Къшинг за New York Times

Идеологията на Куба се крепи върху приказката за социализъм от карибски тип. И въпреки, че тя се оказа утопия и разочарование в много отношения, има няколко неща, които трябва да им се признаат и на Кастро, и на кубинците. Ето какво прочетохме в свободната виртуална енциклопедия Уикипедия:

„Куба е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години… През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.“

Тепърва ни предстои да научим дали думите на Кастро ще се сбъднат. Същите думи, който легендарния кубинец казва приживе за себе си и своето управление:

„Осъдете ме, все едно – историята ще ме оправдае!“

Кастро пред ООН
12 октомври, 1979 г. – Фидел Кастро пред трибуната на ООН в Ню Йорк, в качеството си на председател на Движението на Необвързаните Държави; снимка: Ройтерс

Ралица Димитрова